Тасос Стаму между експерименталната електронна музика и създаването на инструменти

На 7 февруари Чешкият център ще бъде една от спирките на зимното турне на Тасос Стаму – гръцки композитор на електро-акустична музика, импровизатор, музикален технолог и лектор, който в момента живее в Лондон. Това е и поводът да чуем за неговите движещи сили, за разликата между сцените в Англия и Гърция, както и за причините да тръгнеш на турне в един от най-културно изостаналите региони на Европа. Концертът на Тасос в София е част от тройното събитие „Шумна неделя”, в което ще вземат участие още Arma Agharta от Литва и Saint Null от Русе. Организатори са колективът за експериментална музика Amek и радио фестивалът Alarma Punk Jazz на програма „Христо Ботев”.

Също както Arma Agharta (Армантас Гечяускас), с когото тръгваш на турне този февруари, ти преследваш много посоки в своята работа. Едновременно си композитор, технолог, лектор и създаваш DIY („направи си сам”) музикални инструменти. Кое се появи първо и има ли посока, която е приоритет за теб?
Доста е трудно да кажа с коя от всички тези „дисциплини“ започнах. От самия момент, в който реших да търся нови и оригинални пътища към музиката, реших да експериментирам и с нови инструменти. По някакъв начин при мен DIY-технологиите и създаването на музика са свързани. Смятам себе си за композитор, но в същото време импровизацията е първичният ми подход и източник за креативно и интуитивно изразяване. Така че май тези две посоки също работят заедно при мен.
Винаги съм смятал, че България не вижда достатъчно от всъщност доста интересната експериментална сцена в Гърция, но смятам, че и самата Гърция е доста трудно място за артистите. Как родната ти страна е отговаряла на работата ти?
Тъжно е, че нашите страни нямат по-стабилна комуникация в сферата на експерименталната музика. В същото време вярвам, че сега е добър момент това да започне да се променя. Според мен сцената в Гърция е доста интровертна и това е една от причините, поради които се преместих в Лондон преди пет години. Със сигурност мога да кажа, че има доста хора в Гърция, които следят и уважават работата ми. Напоследък особено по-младото поколение... Опитвам се поне веднъж в годината да се връщам в Гърция, за да свиря или за да организирам уъркшопове. Някои от хората, които следя са Никос Кириазопулос, Акис Синос, Nokalypse, Маринос Куцомихалис, Понас Алексидис. В миналото работех с много независими колективи (като KNOT Gallery или Frown Tails), но напоследък нещата са или много ъндърграунд, или пък прекалено институционализирани. Наскоро бях поканен от Културен център Onassis да си сътрудничим през пролетта, а те са една от сериозните организации, които се интересуват от електронна музика.
Имаш доста интересна дискография, за която не толкова продуктивни артисти вероятно биха ти завидели. Как работиш, когато нещата стигнат до запис на албум? Всичко твое, което съм слушал, изглежда доста концептуално и тематично.
Хубаво е да чуваш добри думи за изданията си, за което благодаря. Да, винаги има някаква тема, която ми помага да започна да работя по нов албум. Посоките доста варират, но са комбинация от доста лични и по-генерални такива – детството ми, технологиите, древната мъдрост. Обикновено, когато приключа със записите на материала за даден албум, отделям много време за неговото представяне. Особено дизайнът на обложката изключително много ми помага да представям музиката си по най-правилния начин.
Колко важни са концертите за работата ти? Как работиш на живо, винаги ли импровизираш или правиш концерти, за да представяш конкретен материал?
Да представям музиката си пред публика е една от основните причини да съм част от тази сцена. Това винаги ме е вдъхновявало по много различни начини. Импровизацията е основата на изпълненията ми, дори когато имам някаква предварително планирана структура. В различни периоди работя и с различна техника, защото сцената е най-доброто място да пробваш различни инструменти, аудио ефекти и конфигурации.
Правил ли си турнета из Балканите преди?
Това е първото ми балканско турне и се надявам да не е последното. Отскоро пътувам с музиката си по-често и ми се струва, че нещата се получават. Не само защото харесвам факта, че срещам нови хора и виждам нови места, но защото всеки концерт е много важен за мен. Мисля, че всъщност започвам да се пристрастявам към свиренето на живо.
Колаборациите с други музиканти също са много важна част от творчеството ти. Какво прави едно подобно сътрудничество добро?
Просто магията на момента!
Твоят спътник Arma често публикува снимки на музикални инструменти, правени от теб. Разкажи повече за този аспект от работата си.
Специализиран съм в дизайна на DIY-синтезатори, като основно модифицирам рециклирани и стари инструменти. Всичко, което правя, е по поръчка или в много лимитирани бройки и се продава под името Stamou Instruments. Редовно организирам и уъркшопове, по време на които уча хората как сами да изработват свои инструменти. И да, Arma е eдин от артистите, които редовно снабдявам с инструменти. Обичам да работя с музиканти, които самият аз харесвам. Знам, че и за тях е важно да свирят с музикално оборудване, изработено специално за тях.
Наскоро The Guardian споменаха теб и твоето поле на работа като една от най-интересните тенденции в експерименталната музика. Какво всъщност искаш да постигнеш с начина, по който работиш със звука и музиката?
Ха-ха, запазил си най-трудния въпрос за края на интервюто. Всъщност, това което се опитвам да постигна, освен да изразявам себе си, е да представям и разпространявам експерименталната музика като достъпна и забавна, но в същото време сериозна и бунтарска съвременна форма на изкуство. Старая се да показвам на хората колко е важно да си независим артист, подкрепян от също толкова свободни и алтернативни общности.
Какво слушаш напоследък?
Наистина има много неща, които човек трябва да чуе и види. Доста ми е трудно да избера, но бих препоръчал да чуете финландския лейбъл LalLalLal, с който напоследък работя. Те издават на касети съвременна експериментална и електронна музика, но и нойз-фолк. Ако трябва да съм честен, не следя толкова отдадено новата музика, но за сметка на по-стари албуми. Тук ще спомена Янис Ксенакис, защото напоследък доста го слушам.