Amek и Alarma Punk Jazz представят Арма Агарта в „Шумна неделя“

Армантас Гечяускас (познат повече като Arma Agharta) е човек с много лица. На първо място музикант, пърформанс артист, импровизатор, но освен това и ключов куратор и организатор на алтернативни събития в родната му Литва и въобще в Балтийските страни. На 7 февруари той идва в София за пръв път – по покана на Amek Collective и Alarma Punk Jazz, като част от поредицата концерти „Шумна неделя”, чието настоящо издание е в Чешкия център. Поводът за концерта, а и за това интервю е зимното му европейско турне с гръцкия електро-акустичен експериментатор Тасос Стаму, с когото вече ви срещнахме тази седмица…

Арма, кажи ни в какъв ред трябва да подредим всичко, с което се занимаваш?
Армантас е артист-промоутър-мениджър, всяка от частите е еднакво значима за мен, защото ми помага да изразявам себе си в различни аспекти.
Как започна всичко за теб?
Преди точно десет години започнах да организирам концерти за свои приятели от други страни. Преди това бях доста активен с лейбъла Perineum. Разменях музика и натрупах много контакти с артисти от цял свят. През 2007 г. беше първият ми нойз пърформанс и оттогава насам нещата започнаха да еволюират и в двете посоки, но все пак беше по-скоро хоби за мен. През 2009 създадох Agharta – свой собствен лейбъл и промоутърска агенция, а година по-късно отворих собствено място за концерти в Каунас. Така започнах да се занимавам по-професионално с музика и култура.
Как реагира местната сцена на това, което правиш? Погледнато отстрани изглежда, че нещата доста се развиват при вас?
Зависи какво разбираш под развитие. Повече публика, повече пари, по-качествени събития, повече впечатления? Може би... Във всеки случай аз се опитвам да помагам на пътуващите артисти, доколко мога повече. Все пак няма как да организирам концерти за всички, а и вкусът ми е доста конкретен. Всичко, което правя е на DIY (направи-си-сам) принцип. Това означава, че работя без допълнително финансиране, но мога да кажа, че имаме достатъчно добра публика. Не получаваме особена подкрепа от местните медии, а и изгубихме част от хората, които идваха на концертите, защото нещата, които организирам в известна степен се промениха и стилово. Оптимист съм за бъдещето на сцената. Вече не е толкова трудно, колкото беше в началото, а и не се занимавам с „големи имена”. Спрях фестивалите, които правех с разни приятели през последните години – повече радост и по-малко стрес, за да могат нещата да вървят по правилния път. Зная, че има накъде да растем, но през последните години съм се научил как и, така да се каже, подготвям почвата.
Каква е разликата между двата ти проекта – Arma Agharta (който ще видим в София на 7 февруари) и Bruzgynai?
Разликата, разбира се, е основно в енергията и в звука. Всъщност, не много отдавна проектът ми Bruzgynai достигна своя край. Под това име правех по-екстремна и груба музика, в която изследвах тъмната страна на средата, в която съм, или своята собствена тъмна страна. Това понякога приемаше формата на страшни и непознати за този свят създания. Arma Agharta e по-човешки, по-радостен и по-близък до истинската ми същност проект. Той носи свобода. Все така откачен е и изпълнен с различни емоции, но не толкова краен.
Прекарваш голяма част от живота си на турне. Това основният начин да оцеляваш финансово ли е, или музиката, която си избрал да правиш е тясно свързана с живите изпълнения?
Искам да видя света. Да покажа изкуството си на всяко място, където е възможно. Искам да срещам хора, които мислят като мен, да изграждам връзки. Ако мога да оцелявам и финансово като правя това, което искам – значи ще продължавам. Въпреки че е много трудно физически, не искам да работя друга работа. Достатъчно съм го правил в миналото. Смятам, че мога да съм много полезен и на други артисти (затова съм и промоутър) и че имам какво да покажа на публиката, с други думи – имам какво да й продам.
Имаш ли нужда да работиш в студио, за да продуцираш определен материал или всичко, което правиш се ражда на живо и по пътя?
Не особено, аз съм по-скоро лайв артист. И е било така от самото начало. Да, понякога ми харесва да седна и да записвам музика, но тя е доста различна от това, което показвам на концертите си. Хората доста се изненадват, когато ме видят на живо, ако преди това са слушали само студийни записи. Но пък изненадата е нещо, което напоследък се случва рядко по концерти, не мислиш ли?
А колаборации с други артисти? По-скоро вълк единак ли си или обратното? Спомням си един твой видео запис с пианистката Gaile Griciute, който беше страшно интересен…
Със сигурност винаги съм бил отворен за колаборации, но напоследък това не ми се беше случвало, защото живея в град, където няма кой знае колко артисти, с които бих могъл да се сработя. Или пък е защото постоянно съм на турне. Освен няколко касети с Arturas Bumsteinas и този лайв с Gaile Griciute, който си виждал, не бях правил нищо друго допреди няколко седмици, когато свирих на живо като част от импровизационно трио от Каунас. Концертът мина много добре, записахме го и вече планираме други. Изглежда тази година ще имам възможността да участвам в повече подобни формации.
Предстои ти да посетиш България с гръцкия артист Тасос Стаму – как решихте, че музиката ви е достатъчно сходна, за да тръгнете на турне заедно, и то в някои от най-затруднените части на Европа (България, Гърция, Македония)?
Познавам Тасос от около две години. Срещнахме се в Лондон, където живее. „Играчките” и музикалните инструменти, които той прави, са нещото, от което имах нужда на живо, а и от самото начало той изглеждаше като мил човек, така че нашето приятелство се разви напълно естествено. Няколко пъти съм му организирал концерти в Литва и всъщност моята малка агенция за организиране на турнета на други артисти започна след като той ме помоли да му помогна с концерти в Европа. Неговият подход към импровизацията е много интересен, а и творческите ни енергии така или иначе вече са преплетени – та защо да не направим турне на Балканите тази зима? Нямам търпение!
Има ли шанс двамата да свирите заедно по време на предстоящите концерти?
Да, всъщност вече работим по тази идея!
Какво трябва да направят хората в страните на Балканите например, за да привлекат повече публика на алтернативни събития?
Да говорят повече за тази музика и изкуство, да канят добри артисти и да го правят редовно!
С какво е била най-голямата ти битка като артист или просто като човек?
Със самоувереността.
Сподели с нас нещо, което напоследък е отнесло главата ти – музика, литература, каквото и да е?
Напоследък в къщи се наслаждавам преди всичко на тишината, но през последната седмица проучвах какво се случва в Бразилия и бих препоръчал да се запознаете с лейбъла Quintavant. Много интересно за мен самия, напоследък започнах да гледам мотивационни лекции от руски спийкъри като Радислав Гандапас, доста различни са от американските си колеги и доста по-близки за мен самия.