Яворов и Народният театър

През 1908 година Пенчо Славейков става директор на Народния театър и привлича Яворов за артистичен секретар. Поетът Яворов навлиза в колективното изкуство Театър, където през последните шест години от живота си оставя ярките си следи. Идеята за Яворов - поетът, самотникът, замисленият, лиричният и т.н., се оказва в голяма степен митология. От 1908 до 1914 година, когато умира, Яворов изгражда лицето на Народния театър, превръща го в будителско средище. Пише статии, театрална критика, превежда и редактира пиеси, ограмотява актьорите като ги учи на правоговор и се бори за чист и красив български език, води протоколите на Артистическия комитет на театъра и написва двата си драматургични шедьовъра - "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари". Проявява се и като режисьор, има шест постановки, три от които по текстове на Петко Тодоров.
Освен поет, Яворов е и изключителна театрална фигура. Освен блестящ творец, той е и добър администратор. Още тогава се справя с днешния болезнен въпрос - трябва ли приходите да определят театралния репертоар, което без съмнение обрича театъра на лоша естетика, или театърът е мисия, чисто изкуство. Яворов е дал отговора преди повече от век: "Не може да няма спектакли, които да спасят положението на касата, но именно това ще позволи поставянето на други пиеси, които са достойни за облика на един Народен театър". Така че Яворов оборва и друг мит, че големият творец не може да бъде добър балансьор, добър администратор.
Днес ви предлагаме да чуете запис на постановката на Народния театър "Когато гръм удари" от Пейо Яворов с участието на Славка Славова, Андрей Чапразов, Белла Цонева, Юри Яковлев и Продан Нончев. Във време, когато българската драматургия няма стабилни основи и добри традиции, Яворов космополитно поставя човека в центъра на пиесата си. Той преодолява следосвобожденското писане и откъсва индивида от общото, за да го постави на авансцената в светлината на прожектора. Какво иска отделният човек, какви са стойностите му и моралните му идеи, как се чувства в света, който се опитва да му налага собствените си норми?
Безспорно Яворов е модернист и велика културна фигура - не само българска, не само европейска, ами световена. Пейо Крачалов заслужава дълбок поклон и благодарност. Особено в навечерието на 24 май. Не е за вярване колко кратко и драматично е живял, а колко много работа е свършил. Също не е за вярване, че паметникът му в двора на къщата му пустее, че се намира в центъра на София, откъдето всеки ден преминават много хора. Не е за вярване, че къщата му се препродава и препродава и че запустява и запустява, и сякаш се руши както се руши идеята за чистото изкуство и се все повече се превръща в битпазар и забрава.