България през XIX в. във "Видрица" от свещеник Минчо Кънчев

В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев".

Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства за епохата на Българското възраждане. Неговият ръкопис "Видрица", с внушителния обем от над 2200 страници, съчетава житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи и кореспонденция. Книгата ни показва от първо лице и от гледната точка на съвременник на събитията истории за хайдутството, за делото на Васил Левски, за Старозагорското въстание и заточенията в Диарбекир. Наред с тях са представени битът, моралът, обичаите и празниците на българите от XIX век.

"Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айрян, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох "Видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие." – 12 юлий 1894 г., Свещеник Минчо Кънчев, с. Арабаджиево, Старозагорска околия.

Видрицата на поп Минчо Кънчев "доживява" своето пълно издание едва през 2006 г. Част от усилията за съхранение и популяризиране на попминчовото творчество е радиопоредицата на Българското национално радио, създадена по оригиналния текст през 1989 г. Словата на неуморния харамия, свещеник, учител, поборник, гуляйджия, просветител, заточеник, строител и разбира се описател на своите дела и цялата бурна, изпъстрена с добро и зло епоха на късното Българско възраждане достигат до нас с гласа на неповторимия Георги Георгиев-Гец и артистите Цонка Митева, Димитър Георгиев, Мариана Аламанчева, Димитър Ангелов, Иван Янчев, Богдан Глишев, Илия Раев, Константин Коцев и Калин Шиваров. Режисьор е Юрий Статков.

За този монументален труд на българската хуманистика историците Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Тихомир Тихов пишат: "Многообразната дългогодишна дейност на поп Минчо като духовник, учител, просветител, общественик и революционер, както и постоянните му книжовни занимания били известни още на неговите съвременници. Името му се среща в запазени оригинални документи от 70-те години на XIX в., отразено е във възрожденската преса и в спомени – ръкописни или печатни – на негови съвременници, съидейници и съратници. И преди всичко в "Миналото" на Стоян Заимов и в "Записките" на Захари Стоянов. Към негови ръкописи с оглед тяхното използване или евентуалното им публикуване са проявявали интерес Хр. Ботев, Ив. Адженов, Л. Каравелов, Ан. Попхинов, Д. Попов, Ян. Кочев, С. С. Бобчев и особено Ст. Заимов. Преди повече от едно столетие, или по-точно през 1875 г., Ботев е възнамерявал да обнародва ръкописа му "Изгубений старец. Описание на диарбекирските темници, страданията на нашите злощастни заточеници и побягването на двоицата черни души, съставено от народния страдалец-заточеник дядо поп Минчо Кънчев от село Арабаджиево, окружие Заарско" Подобни проекти по-късно правят и други, но всички остават неосъществени. Едва в наши дни, главно през последните десетина години, се отпечатват в някои сборници откъси от негови ръкописи. Тези публикации, макар и фрагментарни, събудиха веднага интерес към книжовното дело на заслужилия, но все още недостатъчно проучен и оценен наш възрожденец."