Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Правото да чувстваш и правото да следваш правилата

БНР Новини

Този път като че ли в дъното на радиодрамата в неделя от 16 часа стои една амфора. Антична амфора от Коринт, датирана 560 година преди Христа, която сега се намира в Лувъра. Жената, нарисувана в бяло и черно, чиято ръка е вдигната и насочена с решителен жест към мъжа, очевидно готвещ се да я убие, очевидно готов да продължи жеста на замахване на голата сабя към стомаха й всеки момент, е част от същия сюжет . Сцената е "хваната" в мига на замахването. Това е Исмена. А това е Тидей. Сцената Тидей убива Исмена от амфората е плод на много тълкувания, но ние се фокусираме върху факта, че това е едно от много малкото оцелели изображения на Исмена.

Коя е Исмена?

Определено не става въпрос за име на спа хотел…

Едип цар има две дъщери и двама синове със съпругата си Йокаста, която същевременно е и негова майка според прочутия мит, родил и вдъхновил толкова много върховни произведения на световната литература и живопис. Дъщерите са Антигона и Исмена, братята - Етиокъл и Полиник. Исмена като образ, който върви неразривно свързан със сестра си Антигона, като същевременно е неин контраст и корекция, е в центъра на радиопиесата на Ана Топалджикова. Като образ, като мотивация и като позиция. Като гледна точка.

Аз, Исмена е съвременна радиодрама, която дава нова авторска интепретация на историята за двете митични и митологични сестри, на историята за правото на емоцията и правото на закона, на историята за радикалното и конформисткото начало. Една оригинална, задълбочена и аудио фантазно-атрактивна продукция на режисьорката Елена Панайотова с участието на Александър Предов, Вероника Петрова, Мария Каварджикова и Димо Мезеклиев, който през 2002 година, датата на записа, е бил още дете.

Този път като че ли в дъното на радиодрамата в неделя от 16 часа стои една амфора. Като че ли?


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26