Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Легендата е жива – 48 години от създаването на рубрика „Атлас”

БНР Новини
Симеон Идакиев, доц. д-р Иво Драганов и Николай Йотов (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Елиана Захариева

Предаването е посветено на легендата „Атлас” – една от най-популярните рубрики на Българската национална телевизия и по този повод ми гостуваха режисьорът Николай Йотов и медийният специалист доцент, доктор Иво Драганов, преподавател в НАТФИЗ и НБУ.
По-възрастните слушатели със сигурност си спомнят, но за по-младите ще кажа, че познатият и до днес музикален сигнал на рубриката излита в ефира за първи път на 6 октомври 1968 година и възвестява стремежа на онези, които го правят, да откриват нови пътеки към познанието, към неизвестното. Основател на емблематичната програма е географът професор Тянко Йорданов. Днешното предаване възкресява и спомена за него.
Наречена основателно с ласкавото название „Прозорец към света” рубриката бързо печели популярност, защото се придържа към няколко твърдо отстоявани принципа: значими теми, интересни гости, високо качество на предлаганите предавания, липса на снобизъм и маниерност, приспособяване към нарастващите изисквания  на аудиторията. И още – знания, поднасяни интересно, без дидактика. Както и култура – на езика и изразните средства.
Легендата е жива и до днес в паметта на много зрители и най-важното – нейната тематика събужда желание у българите да тръгнат на път. И гостите в студиото, а и обажданията на слушателите потвърдиха това. Мнозина са ми казвали, че именно видяното в „Атлас” ги е убедило, че няма нищо по-хубаво на този свят от опознаването му, както и от докосването до други култури.
Сигурен съм, че така мислите и вие.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Родови имена от село Попина, Силистренско

Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..

публикувано на 20.06.25 в 15:10
Институтът по полимери към БАН

В Института по полимери създават нови технологии в полза на обществото

Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..

публикувано на 20.06.25 в 14:58
„Падането на Икар“ на художника Питер Брьогел-Стария

Икар: летя ли? Падна ли?

Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..

публикувано на 20.06.25 в 13:45

За тялото – когато алармира и когато боли…

Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..

обновено на 20.06.25 в 08:31
Съвременната Фоча е красиво рибарско градче

Фоча – градът, който предстои да открием

Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..

публикувано на 19.06.25 в 12:50