Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники "Магията на камерната песен": Френската следа…

БНР Новини
Полин Виардо, Хектор Берлиоз, Камий Сен-Санс, Албер Русел и Жан-Филип Рамо

От Рамо – през романтиците до ХХ столетие. Високата класика като че ли минава покрай френската музика – поне по отношение на камерните жанрове. Революцията ражда бляскави герои и фанфари, но не и съкровението на личността.
Самият Рамо не е сред ярките представители на камерната песен, по-скоро участието му там е случайно. Заел мястото на Люли – като официален придворен оперен композитор, автор и изпълнител на музика за харпсихорд, Рамо като че ли най-много се интересува от славата си на виден теоретик. Така отговаря на правилата за приличие във френския двор по време на барока: строгост, подреденост – независимо от изобилието от музикални „дантели“, които украсяват строгите музикални линии. Рамо, както и Купрен, очовечават тази строгост, раздиплят дантелите и разкриват простата красота на мелодиите.
Тази мелодическа красота е сякаш линията, която води от барока към творчеството на романтиците. Плюс силното внимание към словото. И към загадъчния колорит, който идва от близо и далеч: от Испания или от някакъв въображаем Изток. Този колорит звучи и в песните на Берлиоз, и на Сен-Санс, и на Полин Виардо – прочута певица, личност с невероятно влияние върху писатели, художници, композитори от различни точки на Европа и Русия. И – по различен начин – в творчеството на един от най-известните композитори от периода между двете войни – Албер Русел.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35
Любомир Любенов

Любомир Любенов – има ли граници изкуственият интелект

Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..

публикувано на 27.10.25 в 13:58
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35