Слава! Глория!

Посрещаме Ви с „Обичах те дълго” - изпълнение на ансамбъл L’Arpeggiata, което откриваме в албума Homo fugit velut umbra, „Пасакалия за живота”. Дискът съдържа пиеси на Стефано Ланди - италиански композитор и преподавател, певец, изпълнител на арфа, китара, теорба и орган. Роден е в Рим през 1587 година. Работи във Венеция и Падуа. Престоят в Северна Италия носи на Стефано Ланди познание за прогресивната венецианска композиторска школа, чийто маниер е бил внимателно отбягван в консервативния Рим. След години Ланди се завръща във Вечния град. Съдбата го среща с фамилията Барберини от която произлиза Папа Урбан 8-ми, превърнал двореца си в средище на музикално-театрално и танцово изкуство. Стефано Ланди е основна музикална фигура в тази среда. И въпреки, че живее в несигурното време на Контрареформацията, той си е позволявал волността църковните творби, които пише, да съдържат (относителна) модерност и свобода, вероятно наследени от напредничавата венецианска школа. Верни сме и на създалата се традиция тук редовно да звучат кантати на Йохан Себастиан Бах. Големият майстор е възприел необходимостта неделната служба да има различни творби, съобразени с различните църковни, подчинени на канона теми и се е стремил да пише за всяка от тези недели по една кантата.
За неделната служба в църквата „Свети Николай”, Бах написва творба, която е била изпълнена на 30 май 1723. Но за да не остане пренебрегната съседната енория, композиторът създава друга кантата, която е била изпълнена седмица по-късно, на 6 юни в църквата „Свети Тома”. Там, където по-късно ще звучи и баховият Матеус Пасион. Част от текстовете в кантатата „Нека небесата разказват за Неговата слава, Глория” са създадени от Й.С.Бах върху текстове - псалми на Мартин Лутер. Днес в 21 век можем да си позволим наред с католическите творби на Стефано Ланди да чуем произведение, което носи духа на протестантството. Та нали всичко е създадено с искрената мисъл и чувство към Твореца!

неделя, 19 февруари от 17 часа