Сесил Луис Стефани Шаминад е родена в Париж на 8 август 1857 година. От малка проявява своите музикални таланти, от които се възхищава техният съсед и приятел Жорж Бизе, дори я нарича „мой малък Моцарт“. Майката е прекрасна пианистка и първата учителка на Сесил. По съвет на Бизе води дъщеря си в консерваторията, където веднага искат да я приемат, но бащата – управител на застрахователно дружество, се намесва със забраната си. Защото предназначението на буржоазната девойка било да бъде съпруга и майка и следователно никаква консерватория! Все пак й е разрешено да продължи да се занимава с музика вкъщи, за себе си. Така в дома й влизат известни педагози като Феликс льо Купе, който я учи на клавирни умения, Мари Габриел Савар на хармония, Мартин Пиер Марсик на цигулка и Бенджамин Годар на композиция. Освен това там често се организират музикални салони, в които гостували знаменитости. Разказват, че така самият Лист се разчувствал и казал, че момичето му напомня на свиренето на Шопен. Но Сесил печели популярност не само като пианистка, а и като композиторка – първоначално със салонната си музика, чисто с практическо приложение, но по-късно под перото й излизат и големи симфонични опуси, балет, комичната опера „Момичето от Севиля“, драматична симфония с хор „Амазонки“, огромно клавирно творчество и много романтични песни и романси по стихове на Ронсар, Юго, Мюсе, Готие, Ришпен, Сюли Прюдом, Жул Верн и др.
Скоро музицирането в собствения дом става тясно за Сесил Шаминад и тя използва отсъствието на баща си за своето първо публично изпълнение. Тогава е на 20 години; свири в знаменитата парижка зала Плейел като част от квартета на младия цигулар Жозеф Марсик. Дебютът й е забелязан от публиката и пресата, т.е. не остава тайна за бащата. Но на него му са налага да се смири пред таланта на дъщеря си. И ето, че вратите за сценичната й слава се отварят. Започват солови и авторски концерти не само в родината й, но и в Европа и Америка. По природа обаче Сесил е крехка и трудно понася пътувания, предпочита да съчинява музика, това й доставя повече радост.
четвъртък, 13 юли, от 17.30 часа
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
