Касиани Константинополска или Касия е византийска средновековна поетеса, една от първите жени композиторки, игуменка и химнограф. Изследователите на творчеството й смятат, че има над 50 химна, като 23 от тях са включени в богослужебните книги на православната църква. От светските й стихове са оцелели доста по-голям брой – 789. Много от тях са епиграми и афоризми, наречени „поучителни стихове“ или гномическа поезия на различни теми – за приятелството, за любовта, за монашеския живот, срещу глупците и т.н.. Касия заедно с Ана Комнина са двете византийски жени, за които е известно, че пишат от свое име.
Касия е родена около 805 г. в Константинопол в заможно и знатно семейство. Баща й вероятно е важна фигура в придворните среди, но умира около 815 г. Касия получава добро образование, познава прекрасно Светото писание, но и произведенията на античните автори. Освен интелигентна девойка, тя е много красива и хронистите на епохата съобщават, че участва в организирания за младия император Теофил избор на невеста. Според традицията на византийския императорски двор от 8 век, избраната девойка получава като знак златна ябълка. Поразен от красотата на Касия младият император се приближил към нея и казал: „От жена произлязоха най-низките неща“, позовавайки се на грехопадението на Ева. Касиани реагирала веднага с фразата „И от жена излязоха най-добрите неща“, позовавайки се на надеждата за спасение в резултат от въплъщението на Христос чрез Дева Мария. Гордостта на Теофил е засегната от подобно лаконично опровержение и той отхвърля Касия като избира Теодора за своя съпруга.
Касия не става императрица и избира за себе си друг път – монашеския. Основава Константинополския манастир, където води аскетичен живот и пише църковни химни и канони и музиката към тях. Умира около 867 г., а през 1892 г. я канонизират за светица в православната вяра.
четвъртък, 13 март, от 17.30 часа
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
