Малките литератури на Голямата империя

Жил Дельоз и Феликс Гатари, големите френски мислители, извеждат в своята книга, посветена на Франц Кафка, понятието „малки литератури”. Малки, според тях, са тези литератури, на които им се налага да пишат на голям език, твърде често имперски, а не използват езика на своето малцинство, живеещо в Голямата империя. Това обстоятелство е особено забележимо в някогашната съветска империя, където поривите към русификация, но и към възприемане на идеологическа правоверност са изключително силни. Всичко това се открива в драматургичните произведения на писатели от малцинствата, които – въпреки своите безспорни качества, непрестанно се съобразяват с изискванията на руската култура като водеща и първенствуваща, както и с догмите на социалистически реализъм – единственият позволен метод тогава за литературно творчество. Обаче! – обаче независимо от това откриваме в тези автори и в техните пиеси желание за измъкване извън каноните, търсене на собствена специфика и метод. Тъкмо с това са интересни представените в рубриката „Запазена марка „Радиотеатър” драматургични текстове – как едновременно влизат в нормите на империята, но и намират начини да не са съвсем съобразени с тях. Това е видимо в творбите на Фазил Искандер и Анар – първият абхазец, вторият азербайджанец. При Искандер се срещаме с едно алтернативно писане, оформящо друг, по-особен почерк в сравнение с общоприетия, при Анар – една романтична душевност с внимание към малкия човек и към неговите малки радости. Ето всъщност програмата на „Запазената марка”:

5 юни – Перг Зайтунцян „Последната игра”, Армения – пиеса за бюрократични игрички, които накрая завършват с осъзнаване от страна на главния герой, че не те са същността на живота, а обичта и привързаността към най-близките хора, майката преди всичко;

6 юни – Фазил Искандер „Ресторантче на кея”, Абхазия – текст за перестройката, от който разбираме тежненията за промени в младото поколение, но в същото време откриваме и семената на днешните дерибейски средноазитаски републики, в които култът към личността на Първия държавен ръководител не само не си е отишъл, а е придобил уродливи размери;

7 юни – Мар Байджиев „Дуел”, Киргизстан – романтична пиеса за любовен триъгълник, в която девойка – неудовлетворена от живота си, се влюбва в прекрасен човек, но в същото време е обвързана с ревнив и недостатъчно отговарящ на нейните стремежи интимен приятел;

8 юни – Николай Ердман „Мандат”, евреин – „Мандат” е писана в периода на НЕП-а – т.нар. „Нова икономическа политика”, когато на руския народ се дава за известно време отдих, преди с пълна сила да се разрази диктатурата на пролетариата. Героите – „бивши хора”, са осмени от Ердман в духа на социалистическата ГОЛЯМА правда, но в същото време се промъква и нотка на жалост към тях, жалост заради тяхната обреченост, която те с всички сили се опитват да предотвратят;

9 юни – Анар (Анар Росул оглъ Рзаев) „Аз, ти, той и телефонът” и „Юбилеят на Данте”, Азербайджан – Анар е причината да подготвим точно това издание на „Запазена марка” – писател с чувствителна душевност, с лирични герои, които дори в злобата на деня успяват да открият доброта и основания за съществуване по човешки, не по зверски. Негова е забележителната мисъл: „Ако във всичко от живота се търси смисъл, то самият живот ще изгуби смисъл”.