Уведомление от автора
Първото издание на „Москва – Петушки“, нали си беше в един екземпляр, бързо се похарчи. Оттогава насам съм получил безброй упреци за главата „Серп и Молот – Карачарово“, и то напълно неоснователно. В предговора към първото издание бях предупредил всички девойки, че трябва да прескочат главата „Серп и Молот – Карачарово“, без да я четат, тъй като след фразата „И незабавно обърнах една чаша“ започват страница и половина мръсни псувни, че в цялата тази глава няма нито една цензурна дума, с изключение на фразата „И незабавно обърнах една чаша“. С въпросното си добросъвестно уведомление постигнах само това, че всички читатели, особено девойките, веднага грабваха главата „Серп и Молот – Карачарово“, без изобщо да четат предните глави, без да четат дори фразата „И незабавно обърнах една чаша“. По тази причина сметнах за необходимо във второто издание да изхвърля от главата „Серп и Молот – Карачарово“ всички съдържащи се в нея псувни. Така ще е по-добре, защото, първо, ще започнат да ме четат подред, а второ, няма да се чувствуват засегнати.
Венедикт Ерофеев е руски писател, роден през 1938 г. и живял само 51 години. Произведенията му излизат първо в чужбина, а след перестройката започват да ги издават и в Русия. Най-известната му „поема в проза“ е „Москва – Петушки“. Може да се нарече най-вече пародия. Граничи и със сатирата. Докосва се до трагедията. Смееш се до сълзи, докато четеш, а после ти се доплаква с истински сълзи. Леко, комично, великолепно авторът „пие“ водка след водка и сякаш за това ще си говорим, но всъщност стига до ръба на бездната на човешкото объркване и изгубване, и не само че застава на ръба, но и надниква в пропастта така, че разтърсва сетивата ни.
Чувствителен, деликатен, брутален в свободата си и един от най-неконюнктурните писатели е Венедикт Ерофеев. И съвсем заслужено „Москва – Петушки“ застава сред вечните класически произведения, които винаги ще препрочитаме и слушаме. Затова тази неделя ви предлагаме да чуете драматизацията по „Москва – Петушки“ в забележителното изпълнение на Тодор Колев.
Автор на драматизацията: Ина Вълчанова.
Участват артистите: Тодор Колев, Антон Горчев, Пламен Сираков, Димитър Босев, София Кузова, Валерия Босева и Ралица Терзийска.
Режисьор: Емил Манасиев.
И последно, за доброто ви настроение, докато започне слушането, пак от Венедикт Ерофеев:
Ако на човек сутрин му е гадно, а вечер е бодър и пълен с надежда, значи е лош човек, това е сигурен признак. Ако е обратното – значи е посредствен. Добри хора, както се знае, няма.
И съвсем последно:
Като рекли всички: „Кремъл, та Кремъл!“. От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или махмурлия, съм минавал през Москва от север към юг, от запад към изток, от единия ѝ край до другия, напреко и както ми падне – и нито веднъж не съм виждал Кремъл. На, и вчера пак не го видях, хем цялата вечер се въртях около тия места и не бях кой знае колко пиян: щом слязох на Савьоловската гара, ударих за начало една водна чаша зубровка, защото от опит знам, че по-добър сутрешен лек още не е измислен... На мен все тъй ми се случва: започна ли да търся Кремъл, правя-струвам и все до Курската гара стигам. То аз всъщност тъкмо към Курската гара трябваше да поема, а не към центъра, ама все пак тръгнах към центъра, за да зърна барем веднъж тоя Кремъл: все едно, викам си, никакъв Кремъл няма да видя, ами пак до Курската гара ще стигна.
„Москва – Петушки“, Венедикт Ерофеев
Приятно слушане!
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg