Марк Кадин: София е любимото ми място за работа

На 27 септември новият главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР - Марк Кадин, откри новия сезон с програма и солист, обречени на успех. Алексей Володин - 40-годишен пианист, когото критиците ту сравняват с легендарния Григорий Соколов, ту определят като „съвременния Лев Оборин”. Володин е музикант със заслужено място в световния елит, за когото пишат: „блестящ виртуоз с безупречна, артистично непринудена техника”, „мислител и интелектуалец, за когото са характерни абсолютна безкозпромисност, аскетична сдържаност, изтънчена изкусителност и любов към звуковото изящество”. Той изсвири със СО на БНР хитовия Първи клавирен концерт на Чайковски, във втората част прозвуча Петата симфония на Шостакович. Предизвестеният успех се превърна в истински триумф с участието на възторжена публика, препълнила зала „България”, а присъствието на президента на Републиката Румен Радев и генералния директор на БНР Александър Велев придаде на събитието официален характер.

Ден преди триумфалния концерт, във вторник, поканих Марк Кадин в студио за първото му интервю в качеството на главен диригент специално за програма „Христо Ботев” - програмата за култура и образование на БНР. Да си призная, жанрът на интервюто никога не е бил любима част от професионалните ми задължения. Правя интервюта рядко и внимателно подбирам събеседниците си. Този събеседник си заслужаваше. Още първите няколко фрази след обичайните поздрави в началото ме слисаха: „... Аз имам такъв характер (може би не много добър), винаги се старая най-напред да забележа проблемите. Разбира се, ние с оркестъра за тези 15 години сме изработили добри, работни отношения и може би най-важното, което го има между нас - това е доверието. Защото без доверие един диригент би работил много трудно. Струва ми се, че ние си имаме доверие в смисъл, че аз мога да ги попитам или да ги помоля за нещо, а те ще се отнесат към това с разбиране и доверие и ще разберат, че ако моля за нещо, това е необходимо. Такъв микроконтакт вече е установен между нас за тези 15 години... ”.

Тук не се сдържах и попитах, наистина ли Марк Кадин твърди, че има лош характер, а отговорът беше: „Много, много лош!”. Всъщност, той не го казва за първи път. В едно негово интервю за сайта MK.RU прочетох: „Като дете бях не много добър човек. Малко злобен, затворен, неотзивчив, некомуникативен. А после се преродих под въздействието на музиката... ”. Цитирах го, а той само потвърди и продължи: „Да, точно така е. Мисля, че не съм добър. В смисъл, че... винаги ми се струва, че нещо трябва да се поправи. Нещо не е точно и трябва да се подобри. Това е част от характера ми”. „Ама това не е лош човек или характер, това е просто перфекционист!” - възкликнах. „Може би това е лошо качество, защото ако човек е перфекционист повече от необходимото, това също не е хубаво. Аз също разбирам това и работя над себе си, за да достигна някакъв баланс”.

„Много сте самокритичен! Никога от никого не съм чувала нещо подобно. Някой да каже, че като дете е бил лош, а после, под въздействието на музиката, изкуството, някак се е преродил?... "

"Ами, така беше, това е факт и не се срамувам да го кажа. Аз обикновено говоря това, което мисля. Това е едновременно мой плюс и минус. Защото, например музикантите в оркестъра знаят, че аз мисля същото, което казвам и правя същото това. Нямам двойни или тройни... там някакви неща. Аз съм открит, готов съм и мога да чуя по свой адрес и нещо недобро, мога и да отговоря - също не много мило. Тоест, абсолютно съм отворен за всякакви контакти”.

За невероятната съдба на един достоен човек и музикант, която започва в малкото провинциално градче Краматорск в Източна Украйна, в съвсем обикновено работническо семейство. За музикалното училище в Харков, за Москва и престижния институт (днес Руска академия за музика) „Гнесини”. За двете години в съветската армия като кларинетист във военен духов оркестър, озвучавал всички официални правителствени церемонии на Червения площад. За единствения преподавател по дирижиране в живота на Кадин - Владимир Понкин. За безценната практика в Ансамбъла за съвременна музика (АСМ) и Студията за нова музика в Москва; за Академичния голям концертен оркестър на Руската държавна телевизионна и радиокомпания; за осемте години работа в Руския национален оркестър като асистент на Михаил Плетньов и петте - с Владимир Спиваков и „Виртуозите на Москва”. За това колко не обича неща като „само-пи-ар” и „самореклама“ и няма профил във Фейсбук, защото му се струва, че е „малко неприлично сам за себе си да говориш: „Ето, аз съм в Париж!” или в Лондон... Има много хора, които го правят. Моля, няма проблем. Но това е нещо против моя характер, против натурата ми. На мен ми е много трудно да се държа по този начин. Много ми е трудно сам да говоря нещо хубаво за себе си и на някого да обяснявам къде съм бил. Струва ми се, че това е нескромно“. За програмата на новия сезон на СО на БНР, която е трябвало да подготви в рамките на ЕДНА СЕДМИЦА! За технологията на работата и за това какво точно смята да прави в Първо студио на БНР: „... С удоволствие ще записвам. Вече говорихме за това с продуцентите и главната задача, която има смисъл според мен, е да се правят записи на българска музика, която никога не е била регистрирана. Защото съм сигурен, че има много голям слой от музика, която по едни или други причини никога не е била записана и има много малко шансове това да се случи. Бих искал да поправя тази ситуация... За да има пълна и ясна картина на българското музикално изкуство, трябва да има документи. Трябва да има документална картина - тоест всеки човек, всеки любител на музиката да има възможност да чуе всичко, което тук някой е създал през годините. Не е справедливо да има 25 записа на една симфония от Бетовен в различни варианти и да няма например запис на нещо от Петко Стайнов или Владигеров. Това е ненормално, нали?... Разгледах сайта на Съюза на българските композитори и за себе си съставих определена картина: кой е българският Прокофиев, българският Шостакович (условно, разбира се!), дори българският Чайковски. И с много усилия успях да открия някакви записи. Тоест, не можех свободно в Интернет да намеря нещо. Струва ми се, че това не е правилно. Не бива да бъде така. И аз съм много заинтересован от това - не защото искам да се харесам тук! Не е тази причината, а това, че аз искам да поправя един недостатък, ако има такъв“.

За всичко това и защо София е любимото му място за работа ще научите повече от звуковия файл: само част от разговора с Марк Кадин - главен диригент на СО на БНР.