“Невиждан театър” – театралната сензация с три награди на Омския фестивал в Русия

Спектакълът “Сянката на моята душа”, режисьор Велимир Велев, се връща от фестивала “На гости при Арлекин - 2017” Омск, Русия с три награди:
1. Специалната награда на журито за “Универсален театрален език”
2. Специалната награда на професионалната публика за “Най-добър спектакъл”
3. Награда от театралния ежедневник на “Петрушка” - “Ценная бумага” - вътрешнофеситална награда, с която “Петрушка” отличава 7 от 42-та спектакъла на фестивала.

"Невиждан театър" бе селектиран сред повече от сто кандидатури за тазгодишното издание на фестивала в Омск. По международно участие (14 държави) фестивалът е най-глобалният в Русия и вторият в света след фестивала в Шарлвил-Мезиер (Charleville-Mézières), Франция. Цялостната подготовка на пътуването и участието на трупата на тази далечна дестинация станаха възможни благодарение на финансовата подкрепа на ДП, РВД – София и НФ "Култура".

Трупата, създадена от доц. д-р Велимир Велев, се превръща в сензацията на фестивала: професионален театър на сенки с незрящи. Всички с огромен интерес очакват това, което ще покажат на сцената. Предвидени са две представления. Едното - пред професионалната фестивална публика. Другото - пред редова публика. Организаторите твърдят, че билетите са изкупени предварително още от миналия сезон, при обявяване на програмата за есента. И на двете представления залата почти се разпада от аплодисменти и реакции.

Със своя спектакъл незрящите актьори “взривяват” фестивала. “Невиждан театър покори публиката и журито на фестивала в Омск”, са отзивите от пресата. От този момент нататък през цялото време те са основната тема за разговори. До края на фестивала, при всяка своя поява, в театъра, в хотела или по пътя между тях, младите незрящи актьори са център на внимание – навсякъде ги спират с прочувствени благодарности, споделяйки невероятното преживяване от спектакъла.
От местната телевизия снимат филм за трупата, докато трае фестивалът.

Фактът, че всички професионалисти – и журито, и професионалната публика: режисьори, актьори, драматурзи, художници, композитори от 14-те държави, гости на фестивала, единодушно са отличили “Сянката на моята душа” измежду 42 спектъкала, е наистина световно професионално признание за театралното явление, наречено “Невиждан театър”.

Два дни след награждаването се навършваше 1 година от смъртта на легендата на българката Юлия Огнянова. Те бяха любимата й трупа, тя си ги наричаше “моите необикновени приятелчета”, считаше ги за най-истинската и най-стойностната трупа и в личностно, и в художствено отношение (смяташе, че те превръщат слепотата в художествено средство, което се съчетава с останалите средства на сцената и спектаклите им получават многократно по-силно художествено, естетическо и нравствено въздействие върху зрителя, от който и да е друг театър). За нея те бяха не просто антропологичен феномен, а световно явление в театъра. Чувствата между тях са взаимни. Затова те решиха да посветят наградите си на Юлия, казва режисьорът Велимир Велев.