Мнението ми като професор по право e, че, от юридическа гледна точка, Мадрид няма вина за конфликта с Каталуня. Вярно е, че правителството можеше и по-рано да задейства член 155 и да въведе централно управление в Каталуния, но политиката понякога е много сложно нещо и никак не е лесно да прилагаш даже ясни законови норми - трябва да се съобразяваш с политическите реалности.
Каталунският лидер Карлес Пучдемон става жертва на политическите си амбиции, смята юристът:
Вижте, да се опитваш да постигнеш политическо споразумение, като оставяш настрана конституционните норми, определено не е вариант. Правосъдието не може да се пренебрегва. С действията си начело на регионалното правителство на Каталуния Пучдемон даде достатъчно основания да бъде обвинен за подстрекателство към бунт и противодържавна дейност. Такива действия са класифицирани в испанския Наказателен кодекс. И предвидените наказания са сериозни.
Няма много аргументи в полза на отпадането на обвиненията срещу Пучдемон. Случилото се е пределно ясно - става дума за противодържавен бунт, за системно неподчинение и нарушаване на конституцията.
Всъщност защо точно сега се изостри проблемът с искането за независимост от страна на Каталуния?
Тук се събират три проблема. Всички се съсредоточихме върху искането за независима Каталуния. Исторически то е още от 19-и век и това не е първият път, в който Каталуния декларира независимост. Това е важен, но не е определящ елемент в пъзела на събитията. Каталунският проблем има пряка връзка със световната криза на представителната демокрация. Вижте Европа - за много граждани този тип демокрация няма значението, което е имал например след Втората световна война. В Каталуния към този проблем се прибавя тежката икономическа ситуация на продължителна криза и усещането за страх. Върху тази почва сипвате емоцията на национализма и така получавате истинска експлозия. В една Каталуния, без икономическа криза и без световния контекст на непрекъснати критики към представителната демокрация, национализмът не би имал такъв успех.
Каталунският проблем е комбинация от три предпоставки - криза на представителната демокрация, икономически проблеми и национализъм.
Национализмът има най-малка роля. Всъщност той е само финалната клечка кибрит. По-важни са икономическата криза в цяла Европа и най-вече в Каталуния. Това, което я предизвика, е липсата на социален проект. Цялото общество е обхванато от страх - страх от нестабилност, от безработица. Много е лесно да се манипулират такива хора - казваш им, че ще им решиш проблемите, обещаваш им рай - че ще превърнеш Каталуния в Дания, например. И на други места в Европа виждаме как хората гласуват за екстремистки движения. Винаги, когато има страх, е лесно да манипулираш хората. Феноменът Тръмп в Съединените щати също е продукт на страха. Част от обществото се бои. И когато дойде някой месия, пророк, който обещава изгубения рай, се оказва много лесно да се манипулират хората. Когато икономиката е стабилна, това е по-трудно, но в периоди на страх продължава да е лесно. Въпреки че в новата си история Европа има голям опит в това отношение, за съжаление.
Реакцията на Европейския съюз в кризата с Каталуния, според учения, е била адекватна, но закъсняла:
Погледнато формално, ЕС направи каквото трябваше. Застана на позицията, че това с Каталуния е проблем, който Испания ще реши сама. Но трябваше да си даде сметка, че случващото се поставя под въпрос не само целостта на Испания, но и европейския проект. От друга страна, трябва да се има предвид, че напоследък Европа имаше и други грижи - например да бъде избегната политическа криза след изборите в Германия и Франция. Може да се каже, че там ситуацията е стабилна. Но пък каталунският проблем може да породи подобни ситуации другаде - антидемократични движения в други части на Европа. Така че Европейският съюз формално се справи добре, но стратегически погледнато закъсня - трябваше да реагира по-рано.
Атмосферата и настроенията на хората в областта не са така разделени по отношение на бъдещето ѝ, смята ученият:
Точно когато беше обявена независимостта, бях на конференция в университета в Лерида. Намирах се в Каталуния, но нямах усещането, че става нещо толкова съдбовно. Защото когато си някъде навън, имаш чувството, че в областта се води битка. Напротив, в Каталуния животът продължава. Много хора обаче казаха, че това е тъжен ден, защото е изгубено нещо много важно - здравият разум. И въпреки че от другата страна убеждаваха, че решението е рационално, хората си дадоха сметка, че това е навлизане в територията на емоциите и трябва да се върнат към реалността. Емоциите са хубаво нещо, но реалността показва, че случилото се е пълен абсурд.
Свикването на избори постави националистите пред труден избор - или да ги бойкотират, или да участват в рамките на конституцията. Мислех, че ще се откажат, но те решиха да участват. За да видим резултата, трябва да изчакаме до 21 декември. Но може да стане така, че и тогава да не се реши нищо. Ситуацията отново ще бъде много трудна. Ако ЕС категорично защити суверенитета на Испания, това може да повлияе. Тук е важно да споменем нещо, което се случи преди години. Случаят със сепаратистите в Квебек е подобен, макар и с някои разлики - социални и исторически. Там голяма роля изигра позицията на Съединените щати, че търговското споразумение е с Канада, не с Квебек. Ако Европейският съюз убеди каталунците, че Европа не иска отделянето им и категорично подкрепи целостта на Испания, е възможно това да промени мнението на някои от хората, които напоследък са подкрепяли сепаратистите. Но при всички случаи отново предстои много сложен период.
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg