Птиците и душите обитават един и същи дом

Когато не можеш да се впишеш, значи си роден, за да изпъкнеш – с тази мисъл от филма „Чудо“ започва разговорът с Ивайло Диманов, първия гост в студиото на „Часът на думите“ за новата година. Той е журналист, писател, поет, барт. Носител е на множество поетични отличия: „Южна пролет“ 1990, Яворова награда „В полите на Витоша“ 2007, Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“ 2009, Международен литературен приз в Торино – Италия, 2010 г., а също Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ – 2010 г. и „Георги Джагаров“ – 2012 г., Национална награда за поезия „Биньо Иванов“ 2015 г. Диманов обаче смята, че най-голямата награда е признанието на публиката.
Какво е нужно днес на поезията и на поета, за да достигне до публиката си? Диманов, който винаги е бил изкушен от сцената и дава интригуваща интерпретация на въпроса как намира пресечната точка между словото и артистицизма. Сцената и словото не са отделни вселени. Те са сляти в единство и в последната му поетична книга, носеща многозначното заглавие „Коломбари“ – латинска дума, която означава едновременно къща за птици и урна, нещо като последен дом за душата.