Незаглъхващото Яворово ехо

Във времето на Радиотеатъра ще излъчим пиесата на Пейо Яворово „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”. Миналия месец на 13 януари 2018 г. се навършиха 140 години от рождението на Пейо Яворов. Той е роден в Чирпан през 1878. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912), чиято радиоверсия ви предлагаме да чуете днес.

Ето какви проникновени думи казва големият български литературен критик Михаил Неделчев за Яворов: Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини –от рождението и от смъртта – да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнообразни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване.

Най-лесното обяснение за причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извън литературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, който крие тайни. Но Яворов, литературната и обществената му личност са тема още приживе на десетки стихотворни послания и възхвали, на драми, пародии, оди в проза и фейлетони… Яворов – социалният съчувственик, четникът, войводата, новият творец, постигащ недостъпно за простосмъртните знание – бе митологизиран още преди 1914 г. И очевидно трагическият финал само засилва, откроява осъзнатата от мнозина негова функция в българския обществен живот.