Монография за Васил Левски

Ивайло Христов е роден на 25 април 1970 година в Горна Оряховица. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”(1995). От 1997 г. е редовен докторант в Института за литература към БАН. Доктор по филология. През 2001 година става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. старши научен сътрудник II степен. Три години (2005-2007) е хоноруван преподавател по “Народопсихология” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 2004 до 2008 г. е редактор във в. „Словото днес”, орган на Съюза на българските писатели. През 2011 г. е избран от ВАК за редовен доцент по ”История на журналистиката” и „Народопсихология” в УНСС. Доктор на науките от 2014 г. Научните му интереси са в областите: „Народопсихология”, „Социална психология”, „История на журналистиката”, „История на българската литература”. В УНСС чете дисциплините „История на журналистиката”, „Журналистическо творчество”, „Народопсихология”. Автор е на множество статии и студии и десет книги, сред които: „Йордан Стубел . Монографичен очерк”(2001), „Леда Милева. Литературна анкета” (2001, 2007), „До зората на живота”(2003), „Николай Хайтов. Апостол на духа” (2004, 2005, 2006), „Последната битка на Николай Хайтов” (2006, 2007), „Гласове за Николай Хайтов” (2008, 2009), „Марко Семов в паметта на съвременниците”, „Николай Хайтов. Духовна биография” (2009), „Тревожната съвест на Марко Семов” (2010), „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски” (2010). Член на Съюза на българските писатели.