В края на 2017 г. в испанската историческа област Каталония се проведе несанкциониран от официалните власти референдум за независимост, който влезе в центъра на световното внимание. Все повече хора се питат: „Какво стои в основата на този стремеж към отделяне? Имат ли основание каталонците да претендират, че са отделна нация?“ Защото в международното право е прието, че право на самоопределение притежава отделната нация, а не коя да е регионална общност. Следователно, целият спор около каталонския проблем се свежда до въпроса, представлява ли каталонската общност отделна нация?
За да му отговорим, в разговора ни с доц. Александър Николов, ръководител на катедра „Стара и средновековна история“ в Историческия факултет на Софийския университет, се основаваме на станалото вече класическо определение за нация на френския учен от ХIХ в. Ернст Ренан. Според Ренан нацията се формира на основата на общ етнически произход, обща земя, обща религия, език и историческо минало. Ренан подчертава също, че на процеса на формиране на една нация важно влияние оказва ясно изразеното желание за съвместен живот, което той нарича „ежедневен плебисцит“. Как тези елементи на общото понятие за нация се проявяват през различните исторически епохи на територията на Испания? Фактите показват, че каталонците имат общ иберийски етнически произход с останалите испанци, че са били подвластни на въздействието на общи исторически събития, изиграли решаваща роля за възникването на испанската нация – римското завоевание и римската култура, съответно романския език, християнизацията и католицизма, вестготското владичество, ислямското нашествие и реконкистата… Някой клати ли Испания?
В периода 13-15 ноември в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се провежда международна научна конференция "Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще" , организирана от специалност "Южна, Източна и Югоизточна Азия" при ФКНФ в партньорство с Института за изследване на изкуствата при БАН и Стопанския факултет...
В рубриката "Разговорът" пред БНР Юлиан Попов – старши политически съветник по стратегически перспективи към базиран в Брюксел think tank , два пъти министър на околната среда и водите и член на бордове на водещи европейски организации в енергетиката и индустриалния преход – очерта ключовите акценти около предстоящата климатична конференция..
В ефира на Lege Artis по време на Международната седмица на малнутрицията д-р Антоанета Тончева – член на сдружение "Общност Мостове" и експерт генетик-молекулярен биолог – коментира предизвикателствата, свързани с разпознаването и лечението на недохранването у нас. Ентералните храни в България се оказват недостижими за домашна употреба –..
Стратегическият форум "Глобална трансформация: Къде е България в новата икономическа среда" ще се проведе днес (13 ноември) в Зала "А" на Българската търговско-промишлена палата в София. Събитието се организира от Бюрото на Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) под председателството на д-р инж. Веселин..
В ефира на Lege Artis психологът Петя Кривицки представи задълбочен анализ на две ключови теми, които все повече засягат съвременните работещи – стресът и тормозът на работното място. Тя подчерта, че разбирането на собствените ни реакции и лични граници е в основата на справянето с тези предизвикателства. Добрият и лошият стрес – къде е..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg