Първият филм на Божина Панайотова е жив, болезнен и личен експеримент, който задава въпроса, какво си струва да жертваме за истината и за собственото си изкуство.
„Ти си се превърнала в едно войниче с камера, тръгнало на война за киното и за истината” – казва бащата на режисьорката и главна героиня в разгорещен спор по скайп. Божина е израстнала във Франция и едно лято се прибира в София с намерението да направи филм от видеодневника си. Лятото е точно това на протестите Денс уид ми. Докато новите ѝ приятели скандират „Червени боклуци”, по площадите нещо започва да гризе Божина – възможно ли е собственото ѝ семейство да е от червените боклуци? На тях не изглежда да им е било трудно преди падането на режима. Авторка, режисьорка и опитното зайче на този филм Божина Панайотова започва да разчопля семейната тайна. Защо родителите ѝ не желаят да говорят, срамуват ли се? Изглежда не са били нито дисиденти, нито приближени на властта, тогава защо така остро реагират на опитите ѝ да разрови миналото им и настояванията ѝ да си изискат досиетата? Какви граници е преминала и дали те наистина са свързани с миналото, а не със собственото ѝ вживяване в правенето на филм?
Упорита и заслепена от желанието си да достигне до истината и постоянно наблюдавана от камерите, Божина предизвиква семеен разрив. Тя е намерила своята истина, но цената е твърде висока. От това се ражда силен филм, когато и защото режисьорката проявява смелостта да се покаже в недобра светлина, да поеме ролята на един главен, но не непременно позитивен герой. Кое е по-важно в крайна сметка – истината и принципите или нормалните човешки отношения, и не е ли точно този въпрос отговор на всички подозрения на тема държавна сигурност. И на кого принадлежи миналото – на тези, които са го живели или на следващите поколения?
„Червено, твърде червено” извлича максимума от прости и достъпни технически средства – филмът е заснет с телефони, охранителни камери и в Skype. Напомня на риалити, в което дъщерята се опитва да режисира животите на родителите си, въпреки съпротивата им. За това и темата за правата и задълженията на документалиста към неговите герои изпъква като дори по важна от тази за досиетата. Божина Панайтова намира верния подход – изобразява самата себе си в момент на израстване, без да спестява, грешките, сълзите и гнева си.
Филмът е забелязан в Кан, а премиерата на „Червено, твърде червено” в документалния конкурс на „София филм фест” беше последвана от едночасова дискусия.
Предлагаме ви частта, в която Божина Панайотова разказва за своята роля във филма и това дали се е изкушила да изреже сцените, в които не се харесва.
Има някаква предопределеност в пътя на човек, но за да ти се случи тя – трябва да се вгледаш в себе си, защото е заложена именно там, вътре в теб. Гергана Плетньова вярва в това. Смята и че хубавите неща се случват лесно, но в живота. В професията гледа с недоверие към лесното. Тъй като никой не знае какво се случва в главата на актьора, докато той..
Днес от 11:30 ч. престои откриване на паметна плоча на поетесата Пенка Цанева-Бленика в Тутракан на Алеята на славата в Крайдунавския парк. Алеята приютява плочи на именити личности, свързани с града. Инициатори на проявата са Историческият музей в града и местното Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров", заедно с местната администрация. Повече за..
Във Варна в "Галерия 33" се открива изложба с името "Замислена вода", която може да бъде видяна до 21 ноември. Събитието е част от Есенния сезон на изкуствата в морската столица. Изложбат а включва живописни произведения, рисувани последните четири години от художника Николай Петров. Повече за изложбата разказва самият автор Николай Петров:
След десетилетия отсъствие на художника Българският културен институт в Париж в момента представя 22 оригинала на Жорж Папазов, както и творби на Марсел Дюшан, Ман Рей, Андре Дерен и Жул Паскин. Изложбата е с куратор д-р Мария Василева. Заглавието е знаково: "Завръщане у дома"/ Georges Papazoff. Retrouver son chez-soi. Българо-френският..
В най-новата книга на Нинко Кирилов има закачка в оформлението – една черна точка, която оказва се е слънцето, постепенно изгрява, достига зенит и после залязва – онагледено графично (дизайн Анна Лазарова). Накрая върху черния разтвор на последните страници виждаме изгрялата луна. Стихосбирката се нарича "слънцето сърцето", а първото стихотворение е..
"Пионерството е нещо предизвикателно, но реално е важно това, което си създал, как се възприема от световните специалисти. През последните години имаме..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече...
След десетилетия отсъствие на художника Българският културен институт в Париж в момента представя 22 оригинала на Жорж Папазов, както и творби на Марсел..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg