Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Народната певица Димитрина Делчева: Песента „Драгана и славеят“ е най-голямата ми награда с ансамбъл „Филип Кутев“

Хоровата обработка „Драгана седи в градина“ 60 години обикаля света

4
Димитрина Делчева като певица в Държавния ансамбъл за народни песни и танци, 1953 г.
Снимка: личен архив

Създаването на авторски песни в духа на фолклорната традиция е дългогодишна практика. Изпълнители и творци съчиняват текстове и мелодии в народен стил, за да обогатят своя репертоар и да развият творческите си способности.

Такива творби често се представят за „традиционно наследство“, а медийната среда ги превръща в песенни „клишета“, които аудиторията разбира за „народни“ и припознава като образци на народната музикална култура.

Композиторската обработка на фолклорни песни е друг тип авторско творчество, което се развива от средата на миналия век за нуждите на художествената самодейност и професионалните ансамбли.

Посоките в това изкуство очертава Държавният ансамбъл за народни песни и танци с творчеството на композитора Филип Кутев. В сценичното пресъздаване на старинни образци авторът вплита диалектните селски гласове с изразни средства от западноевропейската музика.

Такъв образец е известната хорова партитура на „Драгана и славея“ - традиционна селска песен, обработена за квартет и народен хор, емблема на българското хорово изкуство.

Първата певица, която пренася песента към професионалната сцена, е Димитрина Делчева от с. Огняново, Елинпелинско. Селището е близо до Елин Пелин, но певческият маниер носи белезите на музикалните традиции в Западното Средногорие.

„От родното ми село започва Средна гора. Песните са средногорски, с Шоплука нямаме нищо общо. Често са в характерния за този край музикален размер 11/16, в който е и копаницата. Срещат се хайдушки, любовни, жетварски песни, каквито пееха двете ми баби. Бяхме голямо семейство – брат ми свиреше на тамбура, сестрите и лелите ми също пееха. От тях разучавах песните на седенки, на хоро“, разказва Димитрина Делчева.

През 1953 г. тя участва в преглед за попълване състава на Държавния ансамбъл и е приета с песните „Драгана седи в градина“ и „Овчар мома лъже“. Спомня си първите стъпки в ансамбъла:

„За първи път чух „Драгана и славея” от моята леля и бързо я научих. Филип Кутев хареса песните още на прегледа и веднага ги разработи за хора. Когато една песен допадне на изпълнителя и е добре обработена от композитора, тогава става популярна и в България, и в чужбина. С ансамбъл „Филип Кутев” е свързан най-хубавия период от живота, от младостта ми, защото постъпих в него на 18 години. Тръгнах по пътя на професионална певица, който отвори очите ми за красотата на народната песен от различни краища на страната“.

Димитрина Делчева пее в Държавния ансамбъл до пенсионирането си, след това работи в гардероба и се грижи за сценичните костюми на състава. Днес е на 84 години. Живее в селото на съпруга си – Дойренци, Ловешко, където се изявява с местната певческа група.

„Бях много уважавана от Филип Кутев и целия ансамбъл, а за „Драгана и славея” какво да кажа – чувствам се горда, това е моята най-голяма награда. Една песен, която пея със сърце и душа. Без нея не минаваше концерт на ансамбъла“, с вълнение споделя певицата.

Повече от 60 години хоровата обработка на „Драгана седи в градина“ обикаля света, изпълнява се от професионални и любителски формации. Песента е включена в албума Le Mystere Des Voix Bulgares Vol. 2 - носител на престижната награда Грами (1990), а през 1997 г. става част от проекта Innocent Voices.

На 1 септември т.г. читалището в село Огняново отбелязва 90 години от създаването си. Димитрина Делчева е специален гост на празника и отново ще запее на читалищната сцена, от където започват първите ѝ певчески изяви.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Кралската опера в Лондон представя операта "Андре Шение" от композитора Умберто Джордано

В съботната вечер ще прозвучи запис на най-популярната опера от италианския композитор Умберто Джордано. Заради нея Пучини вижда в лицето му най-сериозния си съперник. Световната ѝ премиера е на 28 март 1896 г. в "Ла Скала", Милано. Либрето: Луиджи Илика Изпълнението на операта "Андре Шение" е от 5 юни 2024 г. Хорът и оркестърът на Кралската..

публикувано на 12.04.25 в 08:05

Девет концерта в София дават глас на следващото поколение музиканти

Поредица от концерти в подкрепа на новата генерация музика започва днес в София. Тя включва разнообразни жанрове, които ще бъдат изпълнени както от български, така и от чуждестранни артисти. Серията от девет концерта, под името Sofia Live Emerging Talent & Bands, обхваща жанрове от джаз до експериментална електронна музика и ще бъде..

публикувано на 11.04.25 в 17:50

Започва поредица от концерти "Духът на испанската и латиноамериканската музика"

Поредица от концерти "Духът на испанската и латиноамериканската музика" ще бъде открита днес в Националната музикална академия "Професор Панчо Владигеров" в София от 18.30 ч. Тя предлага богата програма, изпълнявана от изявени китаристи, както и уникален концерт, който съчетава традицията на класическото пиано с фолклорната музика. Всички..

публикувано на 10.04.25 в 11:58

"Размисли преди Великден" със Симфоничния оркестър на БНР

В петък (11 април) от 19 ч. в зала "България" е концертът "Размисли преди Великден" на Симфоничния оркестър на БНР. Константин Илиевски , главният диригент на Радиосимфониците, представя в "Артефир" програмата на празничния концерт, в която са закодирани дълбоки послания, свързани с предстоящия празник. "Програмата е типична за..

публикувано на 09.04.25 в 16:20

Пея ви съвсем нова песен

Коулман Мелет (27 май 1974 – 12 февруари 2009) е американски джаз китарист и вокалист, който загива трагично в самолетна катастрофа на 12 февруари 2009 година. Във фаталния ден е пътувал за турне, където трябвало да свири с Филхармоничния оркестър на Бъфало, Ню Йорк, като член от групата на тромпетиста Чък Манджионе. Приближавайки се до Бъфало,..

публикувано на 09.04.25 в 10:30