„Той предизвиква бури, не се страхува от приливите и отливите, за да засити първата си страст: да разруши традициите в класическата музика, да разкрие цялата й модерност и да я направи достъпна за всички“.
През 1991 г. в Брест, Франция Жан-Кристоф Спинози създава ансамбъл „Матеус“ на основата на съществуващия квартет със същото име. Първоначално музикантите се концентрират върху бароковата музика. Днес това е един от световноизвестните ансамбли, който не се ограничава само с барока, но изпълнява и музиката от всички следващи периоди. От 2007 г. съставът е резидентен оркестър към театър „Шатле“, Париж. Огромен успех има серията от записи на творби на Антонио Вивалди сред които и четири опери осъществени през 2005 г. Записите, които Спинози осъществява със своя ансамбъл са обичани и предпочитани от много меломани, получават и много награди сред които специалните отличия на списанията „Диапазон“, „Класика“, „Би Би Си мюзик“ и др. Много пъти те са избирани за запис на годината в различни категории.
Дългогодишно е и партньорството му с една от най-обичаните оперни певици Чечилия Бартоли, както и с контратенора Филип Жаруски.
По време на престоя си в Залцбург оперната певица Салина Александрова направи интервю с големия диригент. Когато го попита какво го накара точно в Брест да установи своя състав, той весело отговаря: „Жена ми. Тогава все още не ми беше съпруга, бяхме сгодени, но във Франция жените не се преместват, съществува традицията да го правят мъжете“.
От разговора ще научим интересни факти за това как Спинози работи с певците, какво изисква от музикантите, как избира оперите, които да поставя, разбира ли се с режисьорите. Ще звучат разбира се и великолепните му записи.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg