Фолклор и композиторско творчество – Сюитата

„Сюита“ – от френски: „редица“, „последователност“. За първи път в 1557 г. Етиен дю Тертр публикува под това заглавие чифт танци. В 17 в. във Франция и почти веднага из цяла Европа сюитата бележи ранен разцвет.
Старата сюита е последование от танци – старинен фолклор от различни краища по света. Постепенно популярността на тези танци се увеличава и с творчеството на композиторите, които ги обработват, навлизат и в дворцовите практики – вече като официални дворцови танци. В 1663 г. за първи път е публикувана 4-частна сюита от анонимен автор – в приетия за класически порядък на танците: алеманда, куранта, сарабанда, жига. Постепенно порядъкът се разширява с още танци, а и с части от нетанцов произход. Високият барок преосмисля съдържанието на цикъла. Романтизмът и съвременността поставят нови акценти, теми, ново съдържание.
В това първо предаване на тема „сюита“ ще звучат творби от Самуел Шайдт, Марен Маре, Йохан Херман Шайн, Хендел.

понеделник, 28 януари, 17.30 часа