В столичната галерия „Стубел“ се откри втората част на кураторския проект на Юлиана Текова, озаглавен „Не-места на утопията“. Участници в изложбата са Анжела Терзиева, Гълъб Гълъбов, Димитър Яранов, Елеонора Терзиева, Константин Костов, Марта Райхел, Мими Добрева, Трендафила Трендафилова и Юлиана Текова.
„Макар да е възможно да бъдат такива, утопиите не са конкретни географски места, те са по-скоро виртуални. Интересувам се от утопията като препратка и към бъдещето, и към миналото“, споделя пред радио „Христо Ботев“ Юлиана Текова. Първата част на проекта се откри през април месец миналата година в галерия „София-прес“.
Тъй като и самият акт на създаване на изкуство е утопичен, темата автоматично се превръща и в много лична – това доказват и представените произведения в галерия „Стубел“. Всеки от авторите интерпретира по свой начин и в широки граници тази идея за виртуалното, съвършеното, недостижимото, търсейки и себе си в този процес. По думите на Текова, самият акт на творене е излизане от реалността и навлизане в един друг свят, където се създават творби с неясно бъдеще, и именно в това се състои неговата ценност. Утопията може да представлява и стремеж за достигане на това, което е отвъд видимото, еднообразното и въобще реалното, обективното.
Самото заглавие на проекта е игра на думи - по дефиниция утопия (oт гръцки οὐ„не“ и τόπος „място“) означава „не място” или „никъде”. „От представите за Райската градина, „Държавата” на Платон, пасторалната идилия на Аркадия, от социалните и икономически утопии през XIX век до днешните футуристични идеи за технологичното ни бъдеще на безсмъртни хибриди, плод на генно инженерство, създаване на раса от суперхора, обитаване на други планети, тази идея не спира да предизвиква въображението“, пише още кураторката в текста, съпровождащ изложбата, която може да бъде разгледана в галерия „Стубел“ до 1 март.
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg