Песните, свързани с живота и революционното дело на Васил Левски, отразяват един сантиментален щрих от неговата биография. Безспорна е любовта на Апостола към народната песен, несъмнена е и дарбата му на певец. Това подчертават всички негови изследователи – Иван Унджиев, Стефан Каракостов, Димитър Страшимиров, както и съвременните историци. Днес не разполагаме със специално изледване върху песните, които Левски е пял. В редица исторически трудове и документи е отделено място за неговите музикални способности. През 1987-1988 г. акад. Николай Кауфман и Димитър Стойнов публикуват студия в „Българско музикознание”, която разглежда песните, съпътствали живота на великия българин – народни и революционни, църковни песнопения. Авторите казват, че песните от неговия роден край заемат централно място в богатия му репертоар, но е трудно да се установи влизат ли например хороводни, обредни, седенкарски и др. Кои е предпочитал – градските или селските, с бързи или бавни мелодии? До нас са достигнали онези песни, които сподвижници на Левски и негови близки сочат в спомените си като любими или изпълнявани от него при различни случаи, както и песенни текстове, записни в личния му бележник.
Преди 155 години на 23 април 1864 г. (Гергьовден по стар стил) Васил Левски е главен за учител в село Войнягово, Карловско. „В какво точно се изразява неговата дейност в селото е трудно да се установи, тъй като не разполагаме с никакви документални свидетелства. Запазени са мемоарни податки на част от неговите ученици и всичко останало се основава на легенди и митове, които се предават от поколение на поколение“, казва историкът проф. Пламен Митев. С особена почит към Апостола жителите на с. Войнягово са изградили легендарни сюжети, възпяли са делата му в песни. Войняговци са запазили спомени за певческите изяви на Дякона по тлаки, сватби и седенки. Неговите любими песни днес изпълняват местни изпълнители, а легендите разказва секретарят на читалището Цонка Дамянова, уредник на училището-музей на Васил Левски във Войнягово.
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar от Тулуза, Франция, създадено през 2013г. от Стефан Бараскюд (банджо) и Емрик Ено (бийтбокс, вокали, касетки, хармоника, чанове и звънци). Но това е само скромното и минималистично въведение,..
Цигуларят Иван Пенчев и арфистката Деница Димитрова имат необикновено предложение за красива софийска вечер с музика, която несъмнено ще бъде подарък за меломаните. Ще слушаме дует от изключителни инструменти за България – една от най-забележителните италиански цигулки на 20 век и великолепната концертна арфа "Lyon & Healy" Style 30. В..
"Опет" — опет, ако използвам българското диалектно наречие за "пак, още веднъж". Къде е тЕкла вОда, опЕт ке тЕчит! , както възкликва класикът Иван Вазов. Където е текъл прогрокът, ще тече още веднъж – този път в столичната Asics Arena на 10 октомври. Спектакълът на знаменитата банда в България е част от световното ѝ турне в подкрепа на..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife – Съвършеното несъвършенство". В програмата на вечерта са включени две едноактни миниатюри, в които хореографите са използвали музика на известни барокови композитори. Анна Донева работи по "Четирите..
Съботната оперна вечер (4 октомври от 20 часа) по програма "Христо Ботев" е посветена на 200-годишнината от рождението на "краля на валса" Йохан Щраус-син. Неговата жизнерадостна, вдъхновяваща музика ни съпровожда традиционно в началото на всяка нова година. Творбите му са еднакво популярни сред различните социални прослойки на неговото съвремие...
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg