Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. д-р Христо Попов за археологията, за работата на терен и за отговорността

Доц. д-р Христо Попов
Снимка: БГНЕС

Интересът към миналото винаги е бил част от процеса на изграждане на идентичност и в същото време знаем, че миналото до голяма степен е продукт на настоящето. Затова с доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, говорим за планираните разкопки през тази година и за предстоящите проучвания в Северозападна България – един район в страната, който до този момент като че ли е бил позагърбен и изоставен, по думите на доц. Попов.

„Северозападна България през следващите години ще бъде във фокуса на археологическите проучвания, а със сигурност има и какво да покаже този район“, казва доц. Попов. Според него работата, която предстои да бъде извършена през следващите години в Северозападна България, ще помогне и за подобряването на състоянието на музеите в тези части на страната.

Но освен за новите терени, където предстоят да работят археолозите тази година, няма как да подминем и проблемите на Северозападна България, за иманярството и за това как се открива баланс в работата на археолога.

С доц. д-р Христо Попов разговаряме още и за процесите, които текат в обществото - за образованието, а също и за отговорността на археолога във време, когато свикнахме да търсим задължителна връзка между работата на терен и културен туризъм.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45