„Царска годеница“ от Римски-Корсаков на сцената на Болшой театър

Записът е от спектакъл, състоял се през 1970 г., а „Царска годеница“  - „най-виртуозната и съразмерна от всичките ми опери“, не се колебае и за миг в преценката си авторът. „Снежанка“, „Майска нощ“, „Садко“, „Кашчей“, „Предание за Китеж – невидимият град“,“Приказка за цар Салтан“,“Златното петле“…

Оперите на Римски-Корсаков, в които правилата се диктуват от предания, легенди, всевъзможни ритуали, свързани с природни явления. Но има и друг тип опери в творческото наследство на великия руски композитор –

„Псковитянка“, „Моцарт и Салиери“, „Вера Шелога“, „Пан  Воевода“. Свързани са  с определен исторически сюжет – основа за яростни сблъсъци, непримирими конфликти, неочаквани психологически обрати…Сред изброените заглавия палмата на първенството е отредена за „Царска годеница“.  Деветата поред опера на Римски-Корсаков разказва историята за трагичната съдба на Марфа Сабакина -  третата жена на руския цар Иван Грозни. Историческите документи конкретизират: „Отегчен от ролята на вдовец, Иван Грозни отдавна мечтаел да има до себе си благословена от Бога жена. Пътувал от град на град, а красотата на девойките буквално го заслепила. Избрал 24, сетне останали 12. Най-накрая височайшето благоволение осенило Марфа Сабакина – дъщеря на търговец от  Новгород“.  Това разказват историческите хроники от 16 век за царската годеница Марфа.

Всъщност  Римски-Корсаков проявил интерес към едноименната пиеса на известния поет и драматург Лев Мей още преди да напише първата си опера „Псковитянка“ (също по сюжет на Мей). „Царска годеница“ обаче е неимоверно по-динамична от своята предшественица.

Римски-Корсаков без съмнение е наясно, че поредният опус  в оперната му палитра  е нов връх, нов ракурс в развитието на руския оперен театър. „Царска годеница“ е нещо ново за мен“, твърди авторът. „Учудвам се, че много от тъй наречените специалисти не го проумяват. Още не са видяли на сцената „Приказка за цар Салтан“, а вече го хвалят до небесата и противопоставят на „Царска годеница“. Сякаш са ме нарочили  да си кротувам в моята „къщичка“ – фантастичните, приказните сюжети ми се отдават, а драматичните – не, така ли? 

От моите опери най-много обичам „Снежанка“ и „Царска годеница“ – първата никого не обижда, а втората –няма да позволя да обиждат“, категоричен е Римски-Корсаков.

Всъщност премиерата в Москва на 22.10.1899 г. има успех.

Ето още нещо твърде важно за появата и особеностите на партитурата на „Царска годеница“  от първа ръка: „Царска годеница“ бе предшествана от кратки вокални пиеси - романси  (около 50)  и операта „Моцарт и Салиери“. Те в значителна степен повлияха  върху стила ми на писане. А оперният стил по правило трябва да е наситен с мелодичност“, припомня Римски-Корсаков.

Впрочем напевността, кантилената са в основата на вокалния стил на композитора. Видно е във всичките му 15 опери, а „Царска годеница“ се откроява  с особена красота  и изразителност на мелодичните линии, които разкриват потайните кътчета на душата.

В спектакъла на Болшой театър участват  сопраното Тамара Сорокина в ролята на Марфа, баритонът Алексей Иванов е Григорий Грязной, тенорът Андрей Соколов  -боляринът Иван Ликов, Любаша е Валентина Левко (мецосопрано), а Бомелий – Николай Захаров (тенор), хор и оркестър на Болшой театър.

На диригентския пулт – Емин Хачатурян.

Съдържание на операта "Царска годеница"