90 години от създаването на Софийската филхармония – 2 част

От 1956 до 1972 начело на Софийската филхармония е Константин Илиев, който си спомня:

„Филхармонията беше моделът, по който ние по-младите диригенти започнахме да създаваме симфонични оркестри в другите градове в страната. Ние нямахме никакъв опит и го черпехме от Софийската филхармония, от практиката на Сашо Попов, от неговите постижения, за което им дължим голяма благодарност.

От Софийската филхармония излязоха следващите големи български солисти и диригенти. Васил Стефанов беше такъв концертмайстор, че той ще остане в историята на нашето симфонично дело като може би най-големият, най-въздействащия концертмайстор. Той по-късно хвана диригентската палка и за по-младите името е свързано с диригента и работата му начело на оркестъра на радиото.

От филхармонията излязоха диригенти като Добрин Петков, който беше цигулар във филхармонията. Във филхармонията израснаха такива музиканти като кларинетиста Петко Радев, който стана соло кларинетист на Миланската Скала и когато той свири сола публиката го аплодира наравно със светилата певци на сцената. Да отбележим един обоист като Жоро Теодосиев, един концертмайстор като Боян Лечев, Георги Бадев, който също беше за малко концертмайстор, чело солистът  Кирил Вапорджиев, по-младия челист Богомил Караконов, както и по-млади музиканти, които днес са славата на българската музикална култура“.

Картината допълва кларинетистът Петко Радев:

„Имах големия късмет да попадна при такива великолепни, бих казал гениални музиканти като Добрин Петков и Константин Илиев в Софийската филхармония, където също много неща ми станаха ясни и съм научил, защото пък там беше първата ми среща, първият ми сблъсък със съвременната музика. Константин Илиев обичаше, познаваше и искаше да налага тази нова музика, която беше непозната у нас“.