Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Квантовите компютри имат огромно значение за националната сигурност

България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и предизвикателства.

Какво е да работиш на квантов компютър, как изглежда мистериозният свят на квантовата механика и какви тайни се крият зад новите изчислителни системи? За това е разговорът с докторанта от Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" Иво Михов и доц. Боян Торосов. 

"Квантовият компютър е нещо много интересно. Това е изчислителна машина, която се базира на различни принципи от другите класически компютри. Квантовите компютри използват по много фундаментален начин принципите, по които работи природата, това са квантовите принципи, тъй като природата е основана на квантовата механика. Аз отдавна имам интерес към квантовата физика и се занимавам с нея.

Преди години една фирма даде възможност на експерти от цял свят да се включат в теоретичните разработки и аз бях сред тези хора, които се включиха в тестването. Приятно бях изненадан, че теоретичните познания имат и практическа реализация и заедно с моя научен ръководител акад. Николай Витанов публикувахме статия за квантов контрол върху реален квантов компютър. Това, мисля, беше първата статия от България за експеримент върху реален квантов компютър. 

Квантовите компютри са изключително чувствителни към външната среда и страдат от т.нар. "шум", тоест много лесно допускат грешки при ненормални за тях условия. Ние се опитваме при този контрол да изолираме тези фактори и да осигурим нормални условия за функциониране на квантовите компютри. Едно от приложенията на квантовите компютри е да разбива класически криптографски протоколи. И една от причините някои държави да инвестират огромни суми в тази насока е, че тези държави гледат на квантовите компютри като технологии от значение за националната си сигурност.

България има измерим и реален интерес да инвестира в това направление, ако иска да е в крак с времето", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" първият човек от България, заработил на квантов компютър – доц. Боян Торосов.

Иво Михов и доц. Боян Торосов (вдясно)

"Квантовите компютри предлагат да решат различни проблеми в различни сфери от живота, като обещават да симулират много по-добре, например молекулите и сложните биологични структури (белтъци, например), като по този начин позволят откриването на нови лекарства, по-бързо ще обработват и обобщават информацията, с която разполагат.

Преди няколко седмици една водеща европейска банка обяви, че са увеличили точността на пресмятането на ценните книжа и по този начин те увеличават своите печалби. В България има условия и специалисти, трябват инвестиции, за да придобием квантов компютър. За учените у нас неговата поява ще улесни работата ни, тъй като в момента ние ползваме компютри на различни международни компании, а наши специалисти работят в различни сфери, в които ще имаме по-бърз напредък чрез тези квантови компютри", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Иво Михов. 

Разговора на Ани Костова с доц. Боян Торосов и Иво Михов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Боян Торосов – доцент в БАН и изследовател в канадската квантова компания 1QBit, с опит от университети в Европа и Азия.

Иво Михов – млад учен с ключов принос в експерименталната квантова физика и носител на престижни награди, включително от Фондация "Карол Знание".


Снимки – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21