Модест Мусоргски – реформаторът, отдал живота си на изкуството

Тази събота оперната вечер е посветена на един от най-дръзновените новатори в изкуството на XIX век. Модест Мусоргски – гений, далеч надминал времето си и оказал огромно влияние върху развитието не само на руската, а и на европейската и световна музика. Изключително ерудиран и образован човек, той остава верен на идеалите си, безкомпромисен както в живота, така и в изкуството. До такава степен е обсебен от смели идеи, че дори най-близките му приятели и съмишленици често остават озадачени от радикалността на художествените му търсения и не винаги я одобряват.

Като дете Мусоргски живее в имението на баща си, в атмосфера на партиархален селски бит и впоследствие отбелязва в автобиографичните си записки, че точно опознаването на духа на руския народ е било най-важният импулс за музикалните му импровизации. Първата жена, която го възпитава, е бавачката-селянка, която не спира да му пее чудесни руски народни песни и му разкрива вълшебния свят на фолклорните приказки. На девет години, обучаван от майка си, Модест вече доста добре свири на пиано, но баща му, следвайки традициите на аристократичните фамилии, го изпраща във военно училище.

В школата за офицери той продължава да свири и усърдно да изучава различни творби на класически композитори. Малко след като е назначен в един от най-престижните гвардейски полкове на Москва, Мусоргски се запознава с Александър Бородин – лекар и учен-химик, който също се занимава сериозно с музика, а по-късно двамата са приети в кръга на приятелите на именития композитор Александър Даргомижски - всепризнат майстор и новатор в руската музика. Скоро след това младият офицер взима смело и рисковано решение – напуска армията.

От онзи момент до края на доста краткия си, едва 42-годишен живот, Мусоргски се бори – от една страна, елементарно за хляба си и за самото си съществуване, от друга – за претворяване в изкуството на революционните си цели и идеи. Най-важна от тези цели е завръщането към първоизточника, вдъхновил класическото изкуство – фолклора. Стремежът на Мусоргски е под знака на руската народна песен да обнови мелодиката и хармоничния език на руската класическа музика. Скоро той става част от знаменитата „Могъща петорка“, включваща още Римски-Корсаков, Бородин, Балакирев и Кюи, подкрепяни и вдъхновявани от най-уважавания по онова време музикален и художествен критик – Владимир Стасов.

Окрилен от плодотворното общуване със съмишлениците от „Петорката“ Мусоргски създава цяла серия шедьоври, слагайки начало на нова епоха в руската музика. Неговите вокални миниатюри са изумителни. Всяка песен е великолепна жанрова картина, развиваща и разработваща съдържанието на текста. Този изключителен творец обогатява и клавирната и оркестрова музикална литература на своята родина. Достатъчно е да споменем само „Картини от една изложба“ и „Нощ на голия връх“. Светът безспорно дължи най-много на неговите музикални драми и емблематичната им особеност – главен герой в тях е народът.

Във всички опери на Мусоргски – от монументалните драми „Борис Годунов“ и „Хованщина“ до комичната „Сорочински панаир“, на сцената са мъките и радостите, стремежите и гневът на руския народ. Музикално-сценичната творческа дейност на Мусоргски започва бурно. Той работи с устрем и страст, всяка следваща пиеса открива нови хоризонти, дори да не стига до финалния си акорд и до сценична реализация. Така, незавършени остават оперите „Цар Едип“ и „Саламбо“, където композиторът за първи път прави опит да представи сложното преплитане на съдбите на народа и силната, властна личност. Важна роля в творчеството на Мусоргски има още една недовършена опера – „Женитба“, в която под влиянието на Даргомижски и неговия „Каменен гост“ композиторът използва текста на пиесата на Гогол почти без промени, поставяйки си амбициозната задача да възпроизведе в музика човешката реч и най-фините й нюанси. Безспорен връх в оперното творчество на автора е „Борис Годунов“, чийто литературен първоизточник е едноименната драма на Александър Пушкин. Творбата е приета от публиката много ентусиазирано, но съдбата й е трудна, тъй като произведението буквално срива всички общоприети по онова време представи за оперен спектакъл. Всичко в „Борис Годунов“ е ново и непознато: острата социална идея за непримиримостта между интересите на народа и властта, дълбочината на разкриване на характерите и техните емоции, психологически сложният образ на царя-детеубиец. Музикалният език също е шокиращо необичаен.

Самият Мусоргски пише: „Работейки над човешкия говор, успях да стигна до мелодията, сътворена от този говор, достигнах до въплъщението на речитатива в мелодия“. Операта „Борис Годунов“ е първият образец на народна музикална драма, в която руският народ е представен като сила, решаващо влияеща върху хода на историята. Претворил трагичната обреченост на народните вълнения и бунтове и историческата им необходимост, композиторът стига до грандиозен замисъл на оперна трилогия, посветена на съдбата на руския народ в преломни исторически моменти. Още докато работи над „Борис Годунов“, той замисля „Хованщина“, а скоро след това започва да събира материали за трета опера – „Пугачовщина“. Всичко това се случва с активното участие на Владимир Стасов. Той става много близък приятел на Мусоргски и е един от малкото, които действително разбират достойнствата на творческите му търсения. В писмо до Стасов от юли 1872 Мусоргски е написал: „На Вас посвещавам целия период от живота ми, в който ще създавам „Хованщина“… началото й е дадено от Вас“.

Операта „Хованщина“ е изключително рядък случай в историята на музиката, в който резултат на сериозно научно-историческо изследване става не дисертация, а произведение на изкуството. Така са работили Леонардо да Винчи с неговите инженерни изчисления и Микеланджело, със сериозното изучаване на човешката анатомия. Подобен е подходът на Мусоргски в „Хованщина“. Великолепно образован, той успешно работи с архивни източници и документи. Операта е резултат от неговите лични исторически изследвания на изключително сложен период от руската история: междувластие, борба за трона, Смутното време, въстанието на стрелците и църковния разкол от пролетта на 1682 година.

Вижте съдържанието на операта.

За разлика от „Борис Годунов“, в която всички исторически и литературни заслуги са на Пушкин, а Мусоргски единствено осмисля неговия текст и създава музиката към този текст, в работата над „Хованщина“ композиторът поема цялата отговорност и за историческата, и за събитийната, и за психологическата достоверност на либретото и музиката. Трудът му е действително титаничен. На практика той първо написва исторически роман, а след това го превръща в оперно либрето. През седемте години труд над тази грандиозна епопея Мусоргски се изтощава до краен предел както от битови и финансови проблеми, така и от обема на работата си – и умира. Замислената оперна трилогия – „Борис Годунов“, „Хованщина“ и „Емелян Пугачов“ остава неосъществена. Всъщност, работата над „Хованщина“ е прекъсната от смъртта на Мусоргски на етап клавир с две недовършени сцени. По-късно операта е оркестрирана от Римски-Корсаков и първото изпълнение от 1886 година е на неговата версия, в която някои сцени са разменени, други отсъстват.

Премиерата в императорския Мариински театър е едва през 1911 с участието на Фьодор Шаляпин в ролята на Досифей. През 1959 Дмитрий Шостакович прави нова редакция и оркестрация по клавирната версия на изтъкнатия музиковед, пианист и педагог Павел Лам, в която щателно са събрани всички оригинални музикални откъси, оставени от ръката на Мусоргски. Шостакович се отнася към текста на великия си предшественик с такова трепетно преклонение, че не си позволява да добави нито нота, затова във финалната сцена на самозапалването на староверците използва музика от встъплението – „Разсъмване над Москва-река“.

„Интересува ме миналото в настоящето“ – пише Мусоргски до Стасов, докато работи над „Хованщина“. Нито преди, нито след него, нито един композитор не се е осмелявал да работи над толкова сложно историческо платно в жанра на операта. Обикновено в историческите оперни сюжети масовите събития се случват някъде зад кадър, те са коментирани от главните герои, а на хора е отредена в най-добрия случай  ролята на свидетел. В „Хованщина“ хоровете са колективни персонажи, всеки със своя индивидуален музикален език. Тази опера е едва ли не единствена в цялата история на жанра, в която в различните хорови сцени са използвани абсолютно различни вокални техники, така че хоровете на стрелците, гражданите, староверците се превръщат в главни герои и център на драмата.

Изумително е вникването на Мусоргски в психологията на тълпата. Освен това, подходът му към вокалните партии е революционен. Този музикант притежава невероятно остър и точен слух по отношение на разговорната реч. Изпятият в операта му текст изглежда по-естествен, отколкото ако бъде изговорен. Това е изключително рядка особеност на вокалната музика на Мусоргски, която го отличава от всички останали композитори – преди и след него. Точно заради това специалистите твърдят, че само рускоезични, в краен случай славянски певци са способни да изпълняват оперите на Мусоргски добре и убедително. Достатъчен е най-лек акцент или неразбиране на текста – и всичко се проваля. Опитите да се преведат неговите опери на друг език буквално убиват музиката му. Ето защо българските изпълнители на Мусоргски се смятат за едни от най-добрите в света.

В оперната вечер ще имате възможността да си припомните прекрасни български гласове с един забележителен спектакъл на „Хованщина“, състоял се в Софийската опера на 28 януари 1975 година. Дирижира Атанас Маргаритов. Неговата постановка на „Хованщина“ от 1966 остава в историята на българския оперен театър като изключително интерпретаторско постижение. Няколко години по-късно – през 1973, Маргаритов дирижира прочутата регистрация на „Хованщина“ със солисти, Българската хорова капела „Светослав Обретенов” и оркестъра на Софийската опера. Участват звездите Александрина Милчева, Димитър Петков, Любомир Бодуров, Никола Гюзелев, Тодор Костов, Стоян Попов, Милен Паунов, Стефан Еленков. Записът на БНР е откупен е от фирмата Harmonia Mundi и през същата 1973 е отличен с наградата „Златна плоча на годината“ от френската критика в Париж в конкуренция с регистрации на Болшой театър, Метрополитън, Берлинската филхармония и диригенти като Херберт фон Караян и Зубин Мета.

Но меломаните добре познават тази регистрация, затова в предаването ще предложим доста по-рядко звучащия документален запис от 1975, който впечатлява не само с достойнствата на изключителни изпълнители, а и с неповторимата атмосфера на живия театър.

В ролите участват:

Княз Иван Ховански – Николай Гяуров
Княз Андрей Ховански – Любен Михайлов
Княз Василий Голицин – Любомир Бодуров
Шакловити – Стоян Попов
Досифей – Никола Гюзелев
Марфа – Бойка Косева
Ема – Мария Димчевска
Кузка – Вертер Врачовски
Писар – Милен Паунов
Сусана – Надя Шаркова
Варсонофиев – Димитър Димитров
Стрешнев – Петър Петров
Трима стрелци – Никола Христов, Борис Игнатов Христов, Кирил Дюлгеров

Слушайте „На опера в събота“ на 30 март от 20.00 ч. по програма „Христо Ботев“.