На 22 март в програмата на фeстивала „Мартенски музикални дни“ беше включен концерт на Ансамбъла „Ла Росиньол“. Блокфлейти, гайда, хърди-гърди, портативен орган, лютня, ренесансова китара, различни ударни съпровождаха танците и песните звучали в дворците на благородниците. Специално възстановени от рисунки, картини, гоблени бяха както инструментите, така и дрехите на изпълнителите. Доменико Баронио, Франческо Дзувадели и Матео Паляри сменяха инструмент след инструмент, мелодиите бяха закачливи, танците на Симона Паскуали и Ерика Ганси леки и атрактивни.
„Това е копие на старинен инструмент. Не съм виждал истинския, но взех модела от базиликата в Асизи. Там открих изображение на този орган. Направиха го от дърво. Изработен е от Джузепе Тизи. Имаме го от 2004 г. Колкото до гирондата – хърди-гърди и тя не е стара, а копие. Направи го Лино Моняски, който е от Парма“ – разказва Франческо Дзувадели, докато настройва портативния орган.
„Седемдесет процента от това, което правим, е да търсим – обяснява ръководителят на състава Доменико Баронио. Издирваме в библиотеки – частни и обществени по целия свят. Заради непрестанните нашествия от различни народи – испанци, французи, американци, германци много ноти от онази епоха са изнесени от страната и се намират в Щатите, Франция, Испания, Германия. Изморително е, но за тридесет години открихме много интересни и красиви неща“.
В предаването ще звучат записи от един от техните дискове, наречен „Арии и танци от Ренесанса – за пеене и свирене“.
Ансамбъл „Ла Росиньол“ е създаден през 1987 г. като общество от артисти и изследователи, влюбени в старинната музика и танци. Занимават се и активно с обучения, свързани с разясняването на спецификата на ренесансовата музика. Пишат музика за филми и участват във филмови продукции.
Записват много музика.
В Русе представиха спектакъл, посветен на 500-годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи. Разделен беше на три части, които отбелязват три периода от живота на твореца – във Флоренция, в Милано – Мантуа – Венеция и във Франция. В основата на целия спектакъл са открити музикални ребуси на Леонардо, в които той комбинира музикални нотации, думи или части от думи, които Роберто Куинтарели изпълни. Ето го и текста „Amorela sol mi fa remirare, Sol la mi fasollicita Sol la fè mi fa sperarе L’amoremi fa sollazzare“. В звуковия файл може да чуете обяснението на Доменико Баронио за спектакъла и какво им предстои.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg