Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

143 години Майстора: Как духът на художника живее и днес

| обновено на 31.01.25 в 09:54

На 1 февруари се навършват 143 години от рождението на един от най-емблематичните български художници – Владимир Димитров – Майстора. Той се ражда в село Фролош, но още като дете се премества с родителите си в Кюстендил. Именно там започва неговото израстване като художник, а неговият талант е забелязан от съдията Никола Чехларов и негови колеги. Благодарение на тяхната финансова подкрепа, Майстора успява да се запише в Държавното рисувателно училище в София, днешната Национална художествена академия. Животът му обаче се променя драстично след една съдбоносна среща във влака.

Там той разговаря с Андон Виячев – дарител и депутат в 11-ото Обикновено народно събрание. Именно този разговор определя бъдещето на Майстора, като го насочва към село Шишковци. Там той намира вдъхновение в хората и природата, които се превръщат в негова основна муза. Днес жителите на селото продължават да пазят спомена за него, а къщата-музей, в която той живее 26 години, е сред основните културни забележителности в района. Интересен факт е, че уредник на музея днес е внукът на Верка Виячева – жената, която най-често позира пред Майстора.

Кирил Иванов, който разказва истории за живота на художника, споделя, че представяната информация не може да бъде открита в каталози, брошури или интернет източници. Тя идва директно от хора, които са имали пряк физически и духовен контакт с Майстора. В селото все още живеят хора, които помнят разказите на своите предци за този голям творец. "Идват много хора от цялата страна, а също и чужденци. Те са добре подготвени, прочели са много за Майстора и задават изключително смислени въпроси", разказва Кирил Иванов. Тази жива връзка с историята прави село Шишковци важно място за културното ни наследство и памет за големия художник Владимир Димитров – Майстора. 

Слушайте! 


По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ

От египетските папируси до съвременните методи: През историята на пластичната хирургия с д-р Мектубджян

В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..

обновено на 16.04.25 в 12:08

Ще останат ли децата без педиатрична грижа в Пета градска болница?

Петима от общо седемината педиатри в детското отделение на столичната общинска Пета градска болница "Княгиня Клементина" са подали оставки в знак на протест срещу ниските им възнаграждения, които не отговарят на увеличаващия се обем работа.  Те настояват за 50% увеличаване на заплатите, в противен случай отделението ще затвори поради липса на..

обновено на 16.04.25 в 11:18
Пораженията в църквата

"Света Неделя" – споменът за една трагедия, която беляза век

На 16 април 2025 г. се навършва точно един век от най-страшния терористичен акт в историята на България — атентатът в софийската катедрала "Света Неделя". По този повод в ефира на БНР, в предаването "Темата на деня коментираме", историкът проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент "История" в Нов български университет, припомни ужасяващите..

публикувано на 16.04.25 в 10:32
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31