100 години от рождението на баритона Петър Петров

Тази събота оперната вечер е посветена на един невероятен български певец и артист. Този баритон, роден на 12 април 1919 в София, е определян от изследователите на родната оперна история като „един от стълбовете на националната ни сцена“ от средата на ХХ век.
Петър Георгиев Петров е започнал солистичната си кариера през 1947 на сцената на Варненската опера. Преди това е завършил средно музикално образование като цигулар в класа на Тодор Въжаров. Единственият му преподавател по пеене е именитият баритон Събчо Събев, при когото взима частни уроци в продължение на около две години. Работи като хорист и солист в Ансамбъла на Българската армия. След един успешен сезон във Варна, е назначен за солист в столичния оперен театър, където, според журналиста Огнян Стамболиев: „при все че изпълнява редица централни роли, не е от „звездите“ и „премиерните“ певци – просто години наред носи с чест и отговорност текущия репертоар и винаги е на разположение на театъра като един от основните и най-стабилните артисти“.
Първата голяма и много успешна роля на Петър Петров в София е Жорж Жермон от „Травиата“, последвана от Риголето от едноименната опера – партия, която го утвърждава като водещ солист в София. Следват десетки централни баритонови роли – в „Отело“, „Аида“, „Набуко“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Палячи“, „Лучия ди Ламермур“, „Дон Паскуале“, „Фауст“, „Кармен“, „Манон“, „Питър Граймз“. Руският репертоар на Петър Петров също е впечатляващ – творби на Даргомижски, Мусоргски, Римски-Корсаков, Чайковски, Прокофиев, Кабалевски. Участвал е в сценични реализации на опери от Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков. Едно от най-ярките му постижения от българския репертоар е партията на Ивайло от едноименната опера на Марин Големинов.