Музика и политика

В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ на програма „Христо Ботев“ гостува поетът Александър Петров, автор на едни от най-хубавите текстове на песни в българската поп и рокмузика, да споменем: „Нашият град“, „Любовта, без която не можем“, „Богатство“, „Жулиета“.

Едно от най-значимите постижения на социалистическата епоха в областта на културата беше българската популярна музика от 70-те и 80-те години на ХХ в. В нея музиката, текстът и изпълнението блестяха в хармонична връзка. Тази хармония привлича поколения слушатели. На въпроса на водещия Румен Дечев кое стимулираше това словесно изящество, поетът отговори, „Нашето поколение се отнасяше с отговорност“, но прецизира, че положителна роля в този процес е изиграла и цензурата, когато е действала не от идеологически, а от естетически позиции.

Днешната комерсиализация на културната сфера не рядко проправя път към пошлостта. В голяма степен Бийтълс са били музикантите, които са служели за еталон, но рокпоколението от онова време слабо е познавало текстовете на песните, още по-малко ляворадикалните позиции на Джон Ленън, участник в антивоенни и други политически акции, преследван от ЦРУ и ФБР.

Александър Петров счита, че хората, които пееха „Последен валс“ по улиците през 1989-90 г., не са постигнали идеалите си, а бъдещето на България зависи от днешното младо поколение, което трябва да вземе съдбата в ръцете си.