Спомени на Богомил Караконов, който казва: „Емил Табаков изработи много добре оркестровия звук. При него звукът на оркестъра се промени. Той целенасочено работеше за това, искаше го и го постигна. Оркестърът получи голям международен приз за записа на „Алпийска симфония“ на Рихард Щраус (1986). С Табаков работата вървеше леко. Той има ясен диригентски жест и контактува очи в очи. Той ще те изяде с поглед, докато не постигне това, което иска“.
И самият Емил Табаков, който споделя: „Всяка една творческа личност идва със своите си стилови виждания, със своите вкусове в областта на изкуството и с вижданията си изобщо за организацията на един културен институт. Всеки, който дойде прави нещо в някаква насока. Аз знам какво съм постигнал по отношение на репертоар, на записна дейност, на организация на концертния живот. Диригентът е само творческата страна на институцията. В тези тежки години, ако не виждаш за кого работиш, музикантите щяха да бъдат съвсем отчаяни, защото нищо друго на практика нямаме. Остана ни само уважението на публиката, която и в най-тежките моменти продължи да пълни зала „България“, когато всичко наоколо беше в доста окаяно състояние. Пълен мрак беше. Това се случва само тогава, когато публиката е сигурна в нещо, на което отива. Още повече в такива трудни времена. Това, че тя ни вярваше значи, че ние нещо сме направили. Благодарение на това минало сега имаме 70 годишнина и благодарение на това, че е имало хора, които да мислят за музика преди 70 години и то на първо място проф. Саша Попов, който е основал оркестъра и професионално го е изградил. Успяваме да вървим все нагоре, защото 70 години не са достатъчни за един професионален оркестър да стане наистина съвсем на върха, така че ний вървим непрестанно все към върха, стремим се към по-голямото съвършенство“.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg