Само 4% от българските ученици се чувстват добре в училище. Оказва се също, че т. нар. "елитни" училища, където от децата се очаква висок резултат, благополучието е най-ниско.
Липсата на общност и приятелство, конкурентната среда, фаворизирането на определени деца от учителите, както и социалните различия и липсата на усещане, че си значим - това са основните причини децата да се чувстват нещастни в училище.
Фокусирането върху успеха и високите оценки пренебрегва една важна страна на учебния процес – а именно - детето да се чувства добре и да влиза в клас с желание. Благополучието на децата е от ключово значение. Когато детето се чувства добре, значимо и оценено, то дава по-добри резултати.
Друг притеснителен извод от национално-представително изследване сред седмокласниците от 2018 г. показа, че 44.7% от тях не вярват, че техните съученици са добри хора.
Целта на четвъртото издание на кампанията „Айде да сме по-добри“ е да предизвика българското училище да предложи начини да подобри училищната среда. Самите деца биват насърчавани да търсят и споделят добрите неща, на които стават свидетели и да бъдат по-добри един към друг.
Кампанията „Айде да сме по-добри“ продължава до 31 май, а конкурсът за учители - „Видях доброто в теб“ - до 21 май.
Повече за двете кампании ще научите от разговора на Ива Дойчинова с Латинка Дучева от Център за приобщаващо образование и деца от столичното 51 училище.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
