„Уловеното време“, както е преведено на български заглавието на книгата на Андрей Тарковски, все още не е излязло в Русия, като книгата първо е издадена на немски през 1986 г. У нас тя се радва на голям интерес и това е закономерно – филмите на големия не само руски, но и световен режисьор са изключителни: „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Огледало“, „Сталкер“, „Носталгия“, „Жертвоприношение“ остават сред най-доброто от историята на киното.
В „Уловеното време“ Тарковски разказва за създаването на филмите си, за трудностите, през които е минал, за начина, по който мисли за киното, за природата на това изкуство, за онова, което е важно за него като режисьор и личност в правенето на кино: за времето, ритъма, сценария, монтажа, образите, актьорите, музиката.
Тарковски пише: „Работата на кинорежисьора не започва, когато обсъжда сцнария с драматурга, не когато работи с актьорите или с композитора, а в мига, когато пред вътрешния взор на човека, който ще прави филма и когото наричат режисьор, възникне образът на този филм: независимо дали като детайлна поредица от епизоди, или само като усещане за фактурата и за емоционалната атмосфера, които трябва да бъдат пресъздадени на екрана.“
Докато говори за своята работа, режисьорът споделя мисли за известни литературни произведения, писатели, филми, знаменити режисьори, които са му повлияли, с които спори или им се възхищава. Докосването до творческия свят на Тарковски е стъписващо: „Целта на изкуството е да подготви човека за смъртта, за разоре и подготви душата му, да я подготви за доброто“, пише той. С откровеността и с прозренията си „Уловеното време“ разкрива възможност да бъде по-дълбоко осмислен и разбран Тарковски. За съжаление езикът на книгата звучи остаряло за днешния читател, което с една по-прецизна редакция би могло отчасти да бъде избегнато.
Дъщерята и внучката на поетесата, писателка и преводачка Надя Кехлибарева гостуват в "Моето семейство" в деня, в който се навършват 92 години от рождението ѝ. Проф. Албена Кехлибарева и Стоянила Стоянова разгръщат страниците на спомените, семейните албуми и книгите на своята майка и баба. Преминали през пяната на времето в радиоефира зазвучават..
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение. Радиопортрета на неописуемия Парцалев е сътворен от може би най-близкия до сърцето на актьора човек – актрисата Латинка Петрова, която освен колежка, е и неизменен спътник, приятел и дори изповедник..
Изложбата "Българският литературен модернизъм" проследява появата и развитието на модернизма и неговия отпечатък върху литературния живот у нас през първите десетилетия на 20 век. Тя се откри днес в Централното фоайе на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и ще продължи до 21 декември. "Идеята за тази изложба се роди съвсем..
Първият мъж в живота на една жена, когото тя обича безпрекословно и въпреки всичко, този, когото ще обича вечно, с цялата условност на вечността, е нейният баща. "Остани до мен, татко" казват с лични писма-послания именно дъщерите на популярни български актьори, режисьори, музиканти и журналисти. Думите придружават фотографиите, в които..
В "Нашият ден" представяме темите и творческите търсения на визуалния артист Вито Валентинов, който днес (21 ноември) от 18 ч. открива нова самостоятелна изложба "Плътност на присъствието" в галерия "Харта". Плътността на присъствието е термин от физиката, чрез който Валентинов търси ключ към трансформацията – своята лична, но и на Вселената...
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение...
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
На 21 ноември християнският свят чества един от 12-те господски празници – Въведение Богородично . За светото предание, свързано с първите стъпки на св...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg