„Неофутуризъм в тунелите на балканския прогрес“ е може би най-точното заглавие и посока на работа в творбите на художника Борис Колев в галерия „Аросита“. И веднага ще прибегнем към словото на младия критик Иван Стефанов, който споделя, че „…Независимо от избора на нефигуративен подход – в някаква степен връщане към някои ранни моменти в творчеството на този артист – той не престава да бъде социален, даже напротив, създава по-усложнена интерпретация на своята проблематика, отколкото бихме открили в едно конюнктурно пресъздаване на социалната низина“…
Борис Колев е един от най-интересните и смислени съвременни автори, който в своето творчество през годините умее да преосмисли и пресъздаде една интересна и сложна връзка между технологичните и даже футуристични перспективи на съвременното общество в своя защитена художествена позиция. Да бъде винаги различен и обоснован в това, което пресъздава с различни визуални и живописни средства. Не отстъпва от живописта, от натрупванията на големите художници от Ренесанса до днес, особено тези които втъкават в изкуството си науката, знанието, чистата живопис и техническия прогрес.
В случая в няколкото знакови големи картини и в малките минималистични творби, той използва тунелите, дълбаенето в някаква посока като метафора на посткомунистическото общество. Но винаги пресъздадени естетски и интригуващо като визия и възможност публиката да разсъждава върху тях.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
