Музика и либрето: Франсис Пуленк
Световна премиера: 26 януари 1957 г. в Миланската скала (в превод на италиански)
Премиера на френски език: 21 юни 1957 г. в Парижката опера.
Главни действащи лица:
• Маркиз дьо ла Форс – баритон
• Шьовалие дьо ла Форс, негов син – тенор
• Бланш дьо ла Форс – сестра Бланш, дъщеря на маркиза – сопран
• Сестра Констанс – сопран
• Майка Мари – мецосопран
• Сестра Матилда – мецосопран
• Мадам Лидоан – сопран
• Капелан на манастира – тенор
Първо действие
Въпреки разразяващата се Френска революция, когато тълпите спират каляски на улицата и нападат аристократи, патологично недоверчивата Бланш дьо ла Форс решава да избяга от света и постъпва в кармелитски манастир. Игуменката я предупреждава, че Орденът на кармелитките не е убежище. Дълг на монахините е да пазят ордена, а не обратно. В манастира лъчезарната сестра Констанс разказва на Бланш (което я хвърля в тревога), че е сънувала, как двете с нея заедно ще умрат млади. Игуменката, която е на смъртно легло, предава Бланш на грижите на майка Мари. Матроната умира в голяма агония, крещи в делириум, че въпреки нейната дългогодишна служба на Бога, той я е изоставил. Бланш и майка Мари, свидетели на смъртта ѝ, са потресени.
Второ действие
Сестра Констанс споделя с Бланш, че според нея игуменката не заслужава такава смърт, че тази смърт не е за нея, все едно да ти дадат чуждо палто от гардероба. Казва, че може би някой друг е срещнал неочаквано лека смърт. Може би умираме не за нас самите, а един за друг.
Братът на Бланш, Шьовалие дьо ла Форс, пристига и съобщава, че според техния баща Бланш трябва да излезе от манастира, тъй като тя не е в безопасност там. Причината е, че тя е едновременно аристократка и член на религиозно общество във времена на нарастващи революционни вълни на антиаристократизъм и антиклерикализъм. Бланш отказва, казва че е намерила щастието в Ордена на кармелитките. По-късно признава на майка Мари, че страхът (или страхът от страха, както се изразява Шьовалие) е който не ѝ позволява да напусне.
Капеланът съобщава, че му е забранено да проповядва, тъй като не е дал обет според „Гражданската конституция на духовенството“, според която духовенството е подчинено на светската власт. Монахините изтъкват, че страхът управлява страната и никой няма куража да се застъпи за свещениците. Сестра Констанс пита „Няма ли мъже, които да излязат да помогнат на страната?“ „Когато свещениците не достигат, мъчениците са в изобилие“, отговаря новата матрона. Майка Мари казва, че кармелитките могат да спасят Франция като дадат живота си, но матроната я поправя: не е разрешено да избереш да станеш мъченик, Бог решава кой ще бъде измъчван.
Пристига полицай и съобщава на събралити се, че Законодателното събрание е национализирало манастира и неговата собственост и монахините трябва да се откажат от своите религиозни обичаи. Когато майка Мари с неохота се съгласява, полицаят ѝ се подиграва, че тя всъщност си умира да се облича като всички други. Тя му отговаря, че монахините ще продължат своята служба без значение как са облечени. „Народът няма нужда от слуги“, арогантно заявява полицаят. „Не, но има голяма нужда от мъченици“, отвръща майка Мари. „Във времена като днешните смъртта е нищо“, продължава полицаят. „Животът е нищо, отговаря тя, когато е толкова обезценен.“
Трето действие
В отсъствие на новата матрона майка Мари предлага монахините да дадат тържествен обет за мъченичество. Но ако не всички са съгласни, майка Мари няма да настоява. Провеждат тайно гласуване. Един глас е против. Сестра Констанс съобщава, че това е нейният глас, но тя е размислила и обетът може да бъде даден. Бланш бяга от манастира, а майка Мари тръгва да я търси. Намира я в библиотеката на баща ѝ. Той е гилотиниран, а Бланш е накарана да слугува на бившите си слуги.
Всички монахини са арестувани и осъдени на смърт, но майка Мари е извън манастира по време на ареста. След като научава това, капеланът казва на майка Мари, че след като Бог е избрал да я запази, тя не може своеволно да стане мъченица като отиде при другите в затвора.
На мястото на екзекуцията монахините една по една бавно се качват на ешафода и пеят „Салве регина“ – „Радуйся, Царице“. В последната минута се появява Бланш за радост на Констанс и се присъединява към осъдените. След като е видяла екзекуцията на всички останали монахини, тя се качва към ешафода като пее последния куплет на „Вени креатор спиритус“ („Ела Дух – творец“) – „Цялата слава на Отца и Сина…“, католическия химн, традиционно използван, когато се дава тържествен обет в религиозно общество и някой посвещава живота си на Бога.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg