На 30 април, малко преди да навърши 76 години, си отиде Мария Венцеславова. Нека е светла паметта ѝ.
Легендарна оперна звезда на град Русе от втората половина на ХХ век с изключителен глас, ярка артистичност, безспорна музикалност и интелигентност, с великолепни певчески и актьорски постижения в най-големите сопранови партии. Освен незабравимата ѝ Тоска (първата ѝ коронна роля, много обичана от Венцеславова и изпълнена повече от 100 пъти на сцена) и днес в Русе помнят нейните Аида, Дездемона, Елизабет, Амелия, Леонора и особено Лейди Макбет на Верди, Лиза на Чайковски, Сента на Вагнер, Елена на Пипков, Мария Десислава на Парашкев Хаджиев, Царица Мария на Панчо Владигеров. В „Неделния следобед“ ще прозвучи рубриката „Срещи, гласове, съдби“, в която с проф. Павел Герджиков припомняме изпълнения на Мария Венцеславова и нейния съпруг – водещия баритон на Русенската опера Анастас Анастасов. За нея проф. Герджиков казва:
„Голямо дарование във всяко отношение. Просто Господ дал всичко – глас, фигура, външност, музикалност, актьорлък, артистизъм (защото между актьорлък и артистизъм има разлика). Голям български репертоар, и то роли, които остават сред най-доброто, сътворено на българската оперна сцена… Искам да кажа за „Мария Десислава“ – тя е създадена от Парашкев Хаджиев специално за Мария Венцеславова. Той е имал нея предвид… Така че Мария е един от хората, изпълнили дълга си към българската оперна култура… С този глас, който ѝ дава възможност да пее и Пучини, и Верди, и Чайковски, тя много успешно е пяла Сента и много успешно би отишла в посока на репертоар, който изпълняваше Биргит Нилсон. Аз намирам много голяма прилика – Мария прави атаките си като Биргит Нилсон… Тембърът ѝ, диапазонът ѝ, емоционалността, този контрол, защото, както е известно, Вагнер не е автор на голямото „фъчкане“ по сцената… При Вагнер нещата са по друг начин поднесени. Голямото действие, голямата емоция е контролирана… Така че Мария притежаваше това качество, което ѝ даваше възможност да бъде и много добра Сента, а би могла да бъде много добра и в други роли на Рихард Вагнер“.
В звуковия файл можете да чуете фрагмент от предаването с участието на проф. Герджиков, в който звучи откъс от финалната сцена на „Залезът на боговете“. Студийният запис е направен през 1976 година от Мария Венцеславова, Симфоничния оркестър на БНР и Александър Владигеров на пулта.
През 2014 година младия актьор и певец Виктор Ибришимов завършва бакалавър "Класическо пеене" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на доцент Велизара Караянкова. През 2015 е приет магистратура "Музикален театър" в Кралската музикална академия в Лондон. След завършването си през 2016, Виктор работи следващите три години в..
С три концерта именити музиканти почитат годишнината от раждането на Лудвиг ван Бетховен , като откриването е тази вечер в Малката базилика на Филипопол в Пловдив. Поредицата от концерти носи името "БЕТОВЕН ФЕСТ ПЛОВДИВ" и е част от културния календар на Община Пловдив , в партньорство с Академията за музикално и танцово изкуство, Института..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа. Албумът включва 11 авторски композиции, вдъхновени от любовта, природата и българския фолклор. Водещото в албума са неравноделните размери, преплетени в джазови хармонии. започва да свири..
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна Америка, с изключение на Австралия, както самата тя се шегуваше – Стефка Евстатиева. Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса "Чайковски" в Москва (1974); от..
"Музикални контрасти" за пиано и флейта ще звучат от Мартина Табакова и Гергана Иванова в зала "България" на 25 ноември, вторник, от 19.00 часа. “Неслучайно сме нарекли програмата "Музикални контрасти", тъй като от емблематичното за романтичната музика произведение на Цезар Франк, което е емблематично и за цигулковия репертоар, а сега е направено в..
