Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Новият живот на Стария Пловдив

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

През 1956 година старият квартал на Пловдив Трихълмието или Тримонциум се обявява за архитектурно-културен резерват под името Старинен Пловдив. Това е станало с държавен указ на днешния ден. Това събитие само по себе си не е сензационно, тъй като с течение на годините много части и квартали в различни градове, а и цели селища получават подобна титла.

Особеното на Стария Пловдив е това, че не се превръща наистина в резерват (т. е. сбор от стари красиви къщи-музеи или къщи за специални гости). Този стръмен квартал с малки улички с кълдъръм заживява свой собствен живот, с всякакви културни и туристически събития – през годините… та и до днес.

Всяка от богатските къщи си има някаква своя роля в целия архитектурен ансамбъл. В този квартал има магазини, в които се продават сувенири, ресторанти, вградени в типичния възрожденски стил.

Така например Ламартиновата къща – т. е. къщата в която в края на 19 век е отседнал френския писател и политик Алфонс дьо Ламартин – сега е литературен клуб, в който се представят книги, но нерядко се откриват и изложби.

Етнографският музей е приютен в най-цветната къща, с големите сини чардаци – Куюмджиевата, а в Балабановата и в Хиндлияновата къща се организират камерни концерти – най-вече класическа музика.

Пловдивчани разказват, че всичко това е било организирано още през 60- и 70 те години на миналия век, най-силния период на пловдивската бохема. Може би затова вече, освен старите легенди за пловдивския бит от 19 век се примесва със съвременен градски фолклор създаден през отминалите 40-50 години.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хазартна зависимост – възможна ли е промяна?

Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ беше Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни..

обновено на 26.06.24 в 10:18

Екологията като емоция – природата като дом

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..

публикувано на 25.06.24 в 11:26

Д-р Джон Брок: Хората и Земята имат общо бъдеще

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" представяме репортаж от лекцията на проф. Джон Брок, озаглавена "Ритъмът на Земята". Тази лекция е част от фестивала "Столица/Литература", организиран от Фондация "Елизабет Костова". Темата на лекцията се фокусира върху промените в химическия състав на атмосферата през последните десетилетия и..

обновено на 25.06.24 в 10:55

Фалшивата информация – има ли универсален метод за разпознаване?

В рубриката "Епизоди от живота" гл. асистент д-р Стефан Марков от СУ "Св. Климент Охридски" и от Института по философия и социология при БАН, автор на новоизлязлата книга "Алгоритми на заблудата", разказва какво представлява фалшивата информация в епохата на постистина. В предаването "Нашият ден" той предоставя ценни насоки за предпазване от..

публикувано на 25.06.24 в 10:01

Театър и храна

Фифика Георгиева завършва актьорско майсторство за куклен театър и известно време животът ѝ е тясно свързан с театъра, а сетне тя се посвещава поравно на театъра и на храната. Така е и днес, години по-късно, както в проектите ѝ за деца, така и в проектите ѝ за възрастни. За нея производството на сладка, лютеница и сладоледи е почивка от..

публикувано на 24.06.24 в 18:20