Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Френското издателство „Галимар“ издаде втора книга на поетесата Аксиния Михайлова

Снимка: личен архив на Аксиния Михайлова

„Целувката на времето“ (Галимар, 2019) вече е на Marché de la poésie на щанда на издателството, от 13 юни по книжарниците във Франция! Пожелавам ѝ лек и успешен полет! И съм щастлива, защото Небето ми няма да е вече самотно!“ – радостната вест съобщи в социалната мрежа самата Аксиния Михайлова. През 2014 година тя получи престижната литературна награда „Гийом Аполинер“ за книгата си CIEL A PERDRE („Небе за изгубване“).
Сега същото издателство представя втората книга на Аксиния LE BAISER DU TEMPS („Целувката на времето“).

Аксиния Михайлова е известна поетеса и преводач. Лауреат на националните награди за литература „Иван Николов“, „Христо Фотев“, „Милош Зяпков“ и др. Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“, тя е и сред основателите на сп. „Ах, Мария“. На български език в неин превод има текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др.

Членува в Българския хайку-клуб от 2001 година. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите „Цветето“, „Розата“, „Пътят“ и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“ (2003).
Аксиния Михайлова е съставител и преводач на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.
През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение Cap à l’Est („Предмостие на Изток“) в Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България.

Автор е на няколко поетични книги: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“, „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), Ciel à perdre („Небе за изгубване“), Gallimard, 2013 – на френски език, с награда „Аполинер“, „Смяна на огледалата“ (2015), Lе baiser du temps – Gallimard, (2019).





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Българския културен институт в Рим – домът на Борис Христов

България в Рим

На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..

публикувано на 26.10.25 в 08:45
Покана за събитието

Филм по разказ на Алек Попов

В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..

публикувано на 25.10.25 в 16:20
Нела Рачевиц – директор на музея, и кураторът на изложбата Красимир Илиев

100 години от рождението на Борис Димовски

На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..

публикувано на 25.10.25 в 15:25
Достена Лаверн

Достена Лаверн: Картините са сгъстено време

Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..

публикувано на 25.10.25 в 14:44

Борис Димовски – 100 години от рождението

С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..

публикувано на 25.10.25 в 13:05