Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Юлия Винер

събота, 29 юни, 20 часа

Снимка: БГНЕС

На 17 юни се навършиха 90 години от рождението на прочутото ни сопрано Юлия Винер-Ченишева. В нейна памет ви предлагаме архивни записи от фонотеката и Златния фонд на БНР.

Ще чуем фрагменти от вердиевите „Аида“, „Бал с маски“ и „Дон Карлос“, както и пълен документален запис от премиера на Софийската опера на „Турандот“ от Пучини (26 януари 1965 година).

Винаги ще пазим с топлина в сърцето спомена за Юлия Яковлевна Винер-Ченишева. Баща й е руски емигрант с еврейски произход, а майка й е от богато шуменско семейство. Любовта на Юлия към музиката се проявява още в детска възраст. Проявява упоритост и през 1947 е приета в Държавната музикална академия в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин, преподават й и Катя Спиридонова и Димитър Кожухаров. Дипломира се през 1951 и след две години след успешно издържан конкурс вече е солистка на Софийската народна опера. Дебютира на следващата година на рождения си ден именно с ролята на на Леонора в „Трубадур“ на Джузепе Верди. После идват бурните й успехи в централните партии на „Турандот“, „Бохеми“ и „Тоска“ (Пучини); „Аида“, „Травиата“, „Отело“ и „Дон Карлос“ (Верди). В продължение на повече от 30 години тя е една от любимките на Софийската опера, 12 години от артистичния й сценичен живот преминава и като солистка на Берлинската държавна опера. Като че ли по ирония на съдбата именно там в млади години получава и почетното звание „камерзингерин” (1965), а у нас едва през 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен. Юлия Винер напусна този свят на 22 октомври 2010 година в София, но нека си спомним за нея с думите на опероведа Отнян Стамболиев. „Тя е абсолютната примадона („la prima donna assoluta”)!... Нейният пробивен, изразителен  плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена …. Ролите й? - различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната й вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо певческо майсторство. Юлия Винер изграждаше своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос”, в които талантът й блесна по един неповторим начин. Това бяха и най- дълго играните й роли в София, в страната, а и в чужбина.“

Изпълнителски състав:
Турандот, китайска принцеса – Юлия Винер–Ченишева
Алтум, китайски император – Димитър Вълчев
Тимур, детрониран цар на татарите в (изгнание) – Никола Гюзелев
Принц Калаф, негов син – Никола Николов
Лиу, млада робиня – Катя Попова
Придворни: Пинг, канцлер – Георги Генов
Панг, маршал – Милен Паунов
Понг, готвач – Коста Гецов
Мандарин – Димитър Димитров
Хор и оркестър на Софийската опера
Диригент – Асен Найденов

Съдържание на операта „Турандот“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...

публикувано на 16.02.25 в 08:05

Маскани звучи в Уексфорд

73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..

публикувано на 15.02.25 в 08:05

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..

публикувано на 14.02.25 в 16:30

Жените в музиката

Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..

публикувано на 14.02.25 в 15:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..

публикувано на 14.02.25 в 09:18