Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на проучването са онкологът д-р Георги Димитров и урологът доц. д-р Еленко Попов, съответно от Клиниката по медицинска онкология и от Клиниката по урология на ИСУЛ.
В изследването са обхванати над 200 пациенти с напреднал рак на простатата, за да се установи как различните генни мутации влияят на ефективността на съвременните таргетни терапии с PARP инхибитори. Резултатите от изследването са приети за публикуване в престижното списание Clinical Genitourinary Cancer (издателство Elsevier), което е в първия квартил (Q1) по наукометрични показатели за онкология. За иновативния подход в предаването "Следобед за любопитните" разказва доц. Еленко Попов.
"Това е една от най-иновативните насоки за лечение на напреднал рак на простата, област, в която колегата д-р Георги Димитров и останалите от екипа на болницата са с водеща експертиза. Това последно наше проучване е още една крачка към все по-мултидисциплинарното и персонализирано лечение на болните с рак на простата.
Качественото лечение е в резултат на усилията и уменията на голям брой специалисти. Това е едно проучване, което търси ролята на една от групите на най-иноватилвните медикаменти т.нар. PARP. Това, което доказахме с нашето проучване, е, че въпреки че някои мутации попадат под общ знаменател, различните водещи мутации имат различен резултат.
В случая ефекторният тип мутации имат много добър резултат, докато при сензорния тип има още какво да се желае, въпреки че и двете групи мутации се водят под общия знаменател HRD статус и са одобрени за лечение с този медикамент. Геномно секвениране от следващо поколение (NGS) е най-съвременната технология за анализ на ДНК, която позволява едновременното изследване на стотици гени с изключителна скорост и точност. Вместо да се тества всеки ген поотделно (както при класическите методи), NGS "прочита" големи участъци от генетичния код и открива дори редки или сложни генетични промени. Така в рамките на един тест могат да се идентифицират мутации, пренареждания и други дефекти в ДНК, които насочват избора към най-подходящото лечение за конкретния пациент.
Проучването ни е пионерско за България и демонстрира, че високотехнологични и скъпоструващи методи могат успешно да се прилагат и у нас, поставяйки страната на картата на съвременната прецизна онкология. Това ще помогне и при персоналното лечение на пациентите. Ракът на простата е пандемия през последните години, като не може да се каже какви са причините, но те са свързани с хранене, среда, начин на живот и разбира се, развитието на медицината, тъй като днес във все по-ранен стадий се открива заболяването", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Еленко Попов.
"Силата на брахитерапията като метод е, че той е изключително прецизен. Позволява унищожаване на лошите раковите клетки в простатата с максимална точност. Това пък дава възможност за опазване на всички околни важни тъкани, което намалява всички странични ефекти и гарантира максимално бързо преминаване през диагнозата рак на простатата.
Този метод всъщност е нещо, което се практикува в света от около 20 години, той е зрял метод. Последните години е значително усъвършенстван и в България. Под ръководството на нашия визионер и лидер акад. Славов имахме възможността да го въведем в ежедневната практика. След като колаборирахме с колеги от Братислава, един от основните центрове по брахитерапия в Европа, вече над 2,5 години го прилагаме и при нас, като регистрираме над 90 процента успеваемост" разказа доц. Еленко Попов.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Еленко Попов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Доц. д-р Еленко Попов, дм, е един от водещите хирурзи - уролози в Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършва с отличие Медицина в МУ София през 2002 г. През май 2009 г. добива статут на специалист по урология. Успешно преминава писмената част на EBU изпита през септември 2008 г., а през май успешно защитава титла Fellow of European Board of Urology. Придобива научно-образователна степен "доктор по медицина“ през май 2013 г.
Тема на докторантурата "Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата“. Има неколкократни специализации във Великобритания при проф. N. Buchholz, Royal London Hospital. Още от въвеждането на брахитерапия с ниска мощност на дозата е ръководител на екипа, който успешно прилага иновативния метод в Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ при пациенти с ранен карцином на простатата. Освен че е изключително иновативна, терапията е много щадяща за пациентите и позволява да се избегне хирургичното отстраняване на простатната жлеза. Oсновните му интереси и професионален опит са в областта на урологията – простатен аденокарцином, ендоурология, реконструктивна урология, проблеми на инконтиненцията. Има множество публикации по тези въпроси в международни списания, както и в национални специализирани медицински издания. Участвал е многократно в национални и международни симпозиуми, посветени на урологията.
Д-р Георги Димитров, дм завършва генетика в University of Leeds (UK), след което придобива магистратура по изследователска онкология в Imperial College, London, и Медицина в Медицински университет – София, където е отличен със „Златен Хипократ“ (отличие, което се дава на студентите, преминали курса си на обучение само с отлични оценки). По време на престоя си в Англия се занимава с туморни манипулации и генетични модификации за разработка на нови противотуморни лекарства в сферата на прецизната онкология. Сертифициран е по имуноонкология от Медицинския университет – Харвард. Това е и основната сфера в която се развива в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Автор е на над 50 публикации в престижни международни издания. Негова публикация, в екип с други български учени, наскоро беше поместена в едно от най-перспективните медицински списания в света – British Medical Journal. През 2022 г. д-р Димитров е удостоен с наградата "Лекар на годината“ в категорията "Ти си нашето бъдеще“.
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
