В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие".
На форума бяха представени ключови констатации от проведените през 2025 г. в рамките на Програмата социологически, социално психологически, икономически и демографски изследвания. По-специално, докладвани бяха основните изводи от проведените дълбочинни интервюта с български експерти (в това число, представители на министерства и кметове) в областта на добива и преработването на критичните и стратегическите суровини.
Подробности разказва проф. д.с.н. Албена Накова от Института по философия и социология - БАН. "България е богата на бедни находища. Имаме голям брой находища, но съдържанието на полезния компонент в тях е сравнително ниско спрямо световните стандарти", е споделил учен на този форум. Според специалистите една част от находищата на КСС в България са доста добре изучени и се експлоатират от години, като например находищата на мед – Челопеч, Елаците край Етрополе и Асарел Медет, като заедно с медта в някои от тези находища в Средногорието има и съпътстващи суровини, които се отнасят към групата на КСС (бисмут, молибден, антимон, титан), но към момента не е правена цялостна оценка за възможностите за техния добив.
Други находища на мед – Прохорово (Странджа), което обаче попада в "Натура 2000" и поради това е силно разчленено, което значително намалява икономическата изгода от неговата експлоатация; Бърдце и Зидарово, в Странджа, които също попадат в "Натура 2000". Това е станало ясно на форума.
"Целта на форума бе да се популяризират резултатите по един от работните пакети, който се изпълнява по националната програма "Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие".
Програмата беше инициирана в отговор на последните тенденции в световното развитие и решението на ЕС, прието преди две години, един акт за критичните и стратегически суровини, който включва 34 стратегически и 16 критични суровини. Стратегически са тези суровини, тъй като съвременната индустрия е невъзможна без тези елементи, които се намират разпръснато в малки количества. При това в Европа те са в ограничени количества. Според обобщените данни около 48 процента от минния добив на тези суровини принадлежи на Китай, още други 13 процента са в Азия, в Африка има около 10 процента, Северна Америка – 8 процента, Австралия и Южна Америка – 6 процента, а в Европа има само 2,8 процента.
Именно по тази причина те, от една страна, са критични за съвременната индустрия. Освен това и технологиите за добива им отново са при Китай, той е монополистът. Освен това самата доставка на тези суровини е трудна и несигурна, като може да се наложи и запор от монополиста. Нашата цел бе да уточним какви са възможностите на България да добива и преработва такива суровини.
През годините геоложките проучвания у нас са били пренебрегвани и сега ни се връщат като бумеранг, тъй като ние не знаем с какво разполагаме по отношение на тези суровини. Стана ясно, че директният добив на тези суровини не е икономически изгоден, а те реално се добиват съпътстващи с други суровини. България в момента е един от първенците по добив на мед в Европа, у нас се намира четвъртото по големина находище на манган, което се намира в близост до Балчик, което до 2019 година е било експлоатирано, но по геополитически причини е спряно.
Отново у нас се намира третото по големина в Европа находище на волфрам край Велинград, но днес отново не се експлоатира поради остри протести на местното население. Хората в региона са против, защото тук активно се развива туризъм и има запазени различни природни дадености и те се опасяват, че при добив ще се нарушат тези условия, разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Албена Накова.
Много са и експертните препоръки на специалистите след приключването на форума: "Иновации в самото преработване, тъй като ние към момента нямаме такава база, с която да преработваме такива суровини", "Технология, при която се извлича определен метал, посредством бактерии", "Трябва да се направят инвестиции, държавата най-вероятно в началото ще вижда тези инвестиции като пропилени пари", "Да има по-добра комуникация между институциите и никой да не чака 8 години, за да може да проучва", "Да има някаква промяна в това техният добив и първоначално търсене и проучване да стават по-лесни", "Да има политика на държавата с цел информация, да им обясниш защо и какво ще случва и как те ще бъдат облагодетелствани…, активно разясняване, медийни кампании сред населението".
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Албена Накова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
