Отбелязваме 39-ата годишнина от деня, в който загубихме един важен човек от времената на социализма – на 25 юли поетът, актьорът и майсторът на песните с китара Владимир Висоцки си отиде от сърдечен удар. Хората си спомнят и до днес барда с китарата – бард-хулиган, който със стиховете си и с песните си сякаш протестираше ловко и творчески срещу системата на бившия Съветски съюз.
В младите си години Владимир Висоцки учи театрално майсторство, като актьор е участник в групата на Московския театър „Александър Пушкин“, след това в театър „Таганка“, с който гостува в България през 1978 година. Известен е с много роли в театъра, а по-възрастни театрали твърдят, че неговата роля в „Хамлет“ на Шекспир била просто недостижима. Той е известен също и с това, че е бил особено недолюбван от властта в Съветския съюз, често си е имал неприятности, но това е било част от неговото артистично амплоа. Много от стиховете и песните му са били отричани и забранявани, голяма част от тях не са видели бял свят, но това не е пречило на неговата световна известност.
След като умира, в личния му архив, баща му и жена му, френската актриса Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в Русия е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му.
Висоцки умира през лятото на 1980 година, когато в Москва са организирани бойкотираните от западните държави Олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерняя Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. Почти всички медии по света отразяват, макар и с малко закъснение, смъртта на един толкова популярен поет и музикант като Висоцки.
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg