Дехуманизацията в правото и в обществото

В съвременния свят, нормативен израз от най-висок порядък, хуманизмът намери във Всеобщата декларация за правата на човека, прогласена от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. – създаване на свят, в който хората ще се радват на свободата на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения. Аналогична воля залегна и в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която от 2 октомври 1992 г. е част от нашето законодателство.

През последните десетилетия, особено след 11 септември 2001 г., протича процес на практическо отричане на основните принципи, като в името на сигурността на обществото се ограничават все повече правата на личността. Това се отнася както за международното, така и за националното ни право.
Показателна в това отношение е политиката на САЩ след 2001 г., когато президентът Джорд Буш (старши) съживи Military Commission Act на президента Ф. Д. Рузвелт от Втората световна война. Целта на акта и създадената с него процедура е задържаните под предлог, че са терористи, лица да не се третират като човешки личности, като се подлагат на инквизиции и се лишават от правото на защита и на справедлив процес. Резултатът е, че от няколкостотин (а може би и хиляди) задържани в Абу Гариб, Гуантамо, Баграм и други тайни затвори, като напр. в Полша, Румъния, Литва, Тунис, Казахстан до сега са осъдени едва 30-35 души.

В областта на законодателството в България резултатът е, че само през последните 27 години над петдесет пъти са правени изменения в Наказателния кодекс, всичките насочени към ожесточаване на наказанията чрез увеличаване на размера им и въвеждане на нови състави на престъпления. В резултат практически не останаха напр. т. нар. „леки” престъпления – наказуеми с лишаване от свобода до пет години или с друго, по-леко наказание.

Показателна е и законодателната политика в областта на административното наказване – системното увеличаване размера на глобите, които напр. по Закона за защита на личните данни може да бъдат от 10 000 до 100 000 лв., а по Закона за мерките срещу изпиране на пари и по Закона за мерките срещу финансиране на тероризма – от 5000 до 2 000 000 лв. Системно се увеличават и глобите по Закона за движението по пътищата.

Това показва, че е налице трайно изразена воля на държавата чрез тежки санкции да се опитва да действа от една страна превантивно, а от друга – да си осигурява постъпления, тъй като приходоизточниците за бюджета са краен брой и лимитирани. Корелация между тежестта на наказанията и намаляване честотата на престъпленията и нарушенията не е установена.

Поради това се поставя въпросът за справедливостта и за съответствието на наказанието с тежестта на деянието и с имущественото положение на дееца – основен принцип на правото. За това говорим в днешното издание на „Законът и Темида“ с консултантите на предаването проф. Момяна Гунева – един от водещите експерти по наказателно право в България, и експрокурорът, адвокат Любомир Новиков.