Рисунките и удълженото време в изложбата на Станислав Памукчиев

„Рисунки“ – това е лаконичното заглавие на невероятната колекция от нови творби на художника Станислав Памукчиев, която се показва в галерия „Арте“. Това е художник, артист с умението да говори същностно и точно, като представя своите творби или говори за свой колега и приятел.

Сега в серията нови рисунки той търси, както сам казва – отговор на емоционално-психични и духовни съдържания, които трайно будят неговото съзнание. И тук е уловката и голямото удовлетворение на всеки който посети изложбата – това са 35 различни по размер и техника произведения, като една сложна и живописна амалгама на нещата, които е създавал досега. Виждаме няколко по големи творби, в които влага повече цвят като всеки от този цвят има определено кодово и символно послание. Един голям цикъл се нарича „Опуси“, които имат интересна композиция, различни образи и прокрадващ се цвят, които въздействат и като големи живописни картини. За всеки художник, рисунката е работно поле на първия творчески импулс, на първата следа. При Станислав Памукчиев тези рисунки са поглед към дуалистичната природа на човека, видими очертания на болката, самотата, страстта, греха, изкуплението. В тях има нещо и от рисунката и погледа към света, и от Илия Бешков, и от Борис Ангелушев – чух да казва Стефан Лютаков тихо на самия Станислав. Винаги е интересно да се слуша как един художник преценява и говори за свой колега. И ако припомним други изложби и мащабни проекти на Станислав Памукчиев като „Гранично/безгранично“, „Утаено време“, „Преминаване“, „Завръщане“ – трябва да кажем, че за него модерният човек трябва да може повече да се разхожда във времето, да работи за удължаване на това време, за възвръщането на паметта на голямо митологично време. Това този артист го прави със своята изложба, още повече ако видим голямата му – два на два метра картина „Преминаване“ в центъра на галерията.

Ще завършим с редове от прекрасното есе на Марин Будаков, с което се откри изложбата в галерия „Арте“ – „…тези рисунки минават отвъд биологията. Осигуряват смисъл, никой не може да се спаси сам. Никой не може да оцелее сам… На тези рисунки виждаме същества, изградени от тъмнина – и проядени от светлината. Същества, които вече не могат да бъдат разнищени от брътвежа на времето… и да позволят другия да стане жертва… тишината се трупа по крайчеца на рисунките. И само от мен и теб зависи дали те ще бъдат идеал или огледало“.