Първата дума, която се появява в ума ми, когато мисля за нея, е боец. Марина се бори с морето, бори се с предразсъдъците на една все още затворена патриархална общност, каквато е островът, към самотните майки, бори се с предубежденията на колегите си към жените в бранша, бори се да отгледа и възпита детето си без финансовата и емоционалната подкрепа на неговия баща. А браншът е превоз на пътници във водите на Сароническия залив в Гърция.
„Дойдох на този остров, защото се запознах с един мъж. Той имаше лодки и покрай него аз също започнах да се занимавам с това. Нямах намерение да се задържам тук, защото не съм човек, който обича да пуска корени. Двамата с този мъж създадохме момиченце, Елени, която сега е на осем години. След това се разделих със съпруга си, но останах тук, защото вече бях развила бизнеса си и не беше лесно да се върна обратно там, откъдето дойдох. Освен това дъщеря ми живее тук в една много спокойна и радостна среда, различна от тази в градовете. Този избор си има своята красота, но и своите трудности“, споделя Марина.
За да отглежда и възпитава детето си, тя не разчита на никого, освен на себе си. От известно време момиченцето остава само вкъщи, докато майка му превозва клиенти из Сароническия залив. Марина събужда Елени сутрин за училище и й дава инструкции по телефона, след училище детето слиза долу на пристанището, за да обядват заедно, а после поема нагоре по някоя от калдъръмените улички на градчето, за да се прибере у дома и да учи уроците си. Елени е лишена от грижите и вниманието на баща си, но, както казва майка й, тя расте тук „много красиво“ и обградена с много обич от хората от острова.
Чуйте повече в звуковия файл.
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg