Новият сезон 2019-2010 на Симфоничния оркестър на БНР ще бъде открит на 30 септември, понеделник, в столичната зала „България“. Под диригентството на главния диригент на състава Марк Кадин ще прозвучат две знакови творби – Концерт за пиано и оркестър №1 от Пьотр Илич Чайковски и Симфония №5 от Сергей Прокофиев – а солист ще бъде талантливият руски пианист Константин Емелянов, който през месец юни т.г. стана лауреат и бе обявен за безусловното откритие на ХVI Международен конкурс П. И. Чайковски“ – Москва.
Константин Емелянов е роден през 1994 г. в Краснодар. Започва занимания с музика на 5 години, в Междуучилищния естетически център (МЕЦ) на града, и в продължение на 10 години негов педагог е Тамара Криворотова. След завършването на училището през 2009 г. Константин постъпва в Академичния музикален колеж при Московската консерватория в класа на Олга Мечетина. През 2013 г. става студент в Московската държавна консерватория в класа на Александър Мндоянц, а от 2015 г. учи при проф. Сергей Доренски и неговите асистенти Андрей Писарев, Павел Нерсянин и Николай Лугански, както и в класа по камерна музика на Александър Бондурянски.
Константин Емелянов е лауреат е на няколко международни конкурса: „Владимир Хоровиц“ (2012, Украйна), Верона – Италия (2017), Клавирния конкурс в Суджоу, Китай (2017), „Виоти“ – Италия (2017) и Третия общоруски музикален конкурс за пианисти (2018). През месец юни 2019 г. е отличен с трета награда и обявен за безусловно откритие на XVI конкурс „Чайковски“ в Москва.
Концертът за пиано и оркестър №1 опус 23, в си бемол минор на Пьотр Илич Чайковски има интересна история. Един от най-популярните в световната музикална литература образци от жанра, той е започнат през есента на 1874 година. Първоначално композиторът смята да посвети творбата си на един от корифеите на руската клавирна школа – Николай Рубинщайн, тъй като е силно впечатлен от виртуозитета, силата и мощта на неговото свирене. Но след известни разногласия с пианиста за премиерата е избран друг солист – Ханс фон Бюлов, който веднага отговаря, че се гордее с честа, която композиторът му оказва с посвещението си.
На 25 октомври 1875 г. в Бостън под диригентството на Бенджамин Ланг Бюлов изпълнява за първи път първия клавирен концерт на Чайковски, а няколко дни по-късно, на 1 ноември, в Санкт Петербург със солист Густав Крос и диригент Едуард Направник е и руската му премиера. Истинското тържество на концерта в Русия обаче е след изпълнението на 30 ноември в Москва. Солист е Сергей Танеев, а на диригентския пулт – самият Николай Рубинщайн! След първоначалната си унищожителна критика, Рубинщайн е прозрял действителната ценност и красота на творбата и става един от най-ревностните ѝ изпълнители-солисти...
Първият концерт на Чайковски си спечелва огромна популярност още приживе на своя автор. Той многократно е изпълняван по време на неговите гастроли в САЩ през 1891 г., включително и на 9 май, по време на един от концертите в чест откриването на Карнеги Хол – Ню Йорк, а също така и на последния в живота на композитора концерт – на 16 октомври 1893 г., на който във втората част е изпълнена и неговата Шеста, „Патетична“ симфония. През 20-и век Първият клавирен концерт на Чайковски влиза в репертоара на всички водещи световни пианисти. Свирят го и го записват Артур Рубинщайн, Владимир Хоровиц, Емил Гилелс, Святослав Рихтер, Лев Оборин, Владимир Ашкенази, Михаил Плетньов, Андрей Гаврилов. От 1958 г. творбата е в задължителната програма на финалния тур от Международния конкурс на името на П. И. Чайковски.
В днешно време повечето от пианистите изпълняват концерта в третата му редакция, която е публикувана от Александър Зилоти вече след смъртта на Чайковски. Още докато композиторът е жив, Зилоти се опитва да го уговори да внесе някои изменения в партитурата, но Чайковски не се съгласява. След смъртта му Зилоти все пак публикува своята редакция и днес именно тя се изпълнява от съвременните пианисти. Авторската редакция в края на ХХ век е изпълнявана от Лазар Берман.
Симфония №5, си бемол мажор, опус 100 на Сергей Прокофиевсе появява цели 14 години след предходната симфония на композитора. Създадена през 1944 г., по време на Великата отечествена война, тя заема специално място в творчеството му. Спокойно бихме могли да я определим като първата му „симфония в чист вид“, тъй като във всяка от предидущите има нещо, което я поставя в списъка на изключенията. От написаната в студентските години ми-минорна симфония Прокофиев се отказва сам, следва Класическата, която е съзнателно стилизирана и носи духа на друга епоха, а не на съвремието, в което е създадена; Втората симфония, създадена през 1924 г., е основана на контрастното съпоставяне – железният устрем на първата част и светлата лирика на финала. Третата и Четвъртата симфония пък използват материал от сценичните произведения на Прокофиев и в съзнанието на по-запознатите с творчеството на композитора винаги се свързват с балета „Блудният син“ и операта „Огненият ангел“. По този начин Петата симфония наистина се оказва първата от всички, която не предизвиква директни образни асоциации – нито хайдновски, нито собствени прокофиевско-театрални. Самият Прокофиев се изказва за нея така: „Петата симфония за мен е завършек на голям период от творческия ми живот. Замислил съм я като симфония за величието на човешкия дух. Смятам работата над тази творба за много важна – от една страна, по отношение на вложения в нея музикален материал, от друга – защото след 16-годишно прекъсване отново се връщам към симфоничната форма“ . Симфонията е създавана едновременно с няколко други съчинения на композитора: през пролетта и лятото на 1944 г. Прокофиев усилено прави оркестрацията на балета „Пепеляшка“, партитурата на който се чака с голямо нетърпение в Болшой театър; освен това има и спешна поръчка за музика към филма „Иван Грозни“. Междувременно обаче подсъзнателно натрупва материал за симфонията. През летните месеци композиторът си почива в Творческия дом на композиторите, който се намира недалеч от Иваново. Там, сред живописната природа, след разходките из гората, в скромната къщичка на края на селото, където се помещава Домът, той създава това монументално платно. В началото на месец септември в пресата излиза съобщение, че клавирът на Петата симфония на композитора е готов. Малко по-късно, през месец ноември е завършена и самата партитура. Симфонията е изпълнена за първи път на 13 януари 1945 г. в Голямата зала на Московската консерватория от Държавния симфоничен оркестър на СССР под диригентството на автора. В тази вечер Прокофиев за последен път в живота си застава на диригентския пулт. Премиерата има голям успех и симфонията остава в историята като едно от най-популярните произведения на композитора. След като чува първото ѝ изпълнение, Святослав Рихтер дава следната оценка: „В Петата симфония Прокофиев се извисява в цялото величие на своя гений. Успоредно с това ние откриваме там времето и историята, войната, патриотизма и победата“.
През същата година творбата има и други значими изпълнения – на 24 юни тя е изпълнена в Ленинград под диригентството на Евгений Мравински и в Париж под диригентството на Роже Дезормиер, а на 9 и 10 ноември прозвучава и в Ню Йорк в изпълнение на Бостонския симфоничен оркестър, дирижиран от Сергей Кусевицки.
За своята Пета симфония през 1946 г. Сергей Прокофиев получава Сталинска премия първа степен.
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg